Преходът към сътрудничество ще е голям скок напред за всички нас.

Много от вас вече го знаят. Когато работим в екип, работата се свършва много по-лесно и всеки допринася с нещо – ресурси, знания, идеи и прочее. Когато започнем да си сътрудничим, ще постигнем огромен напредък на всички нива. Ще развием нови технологии и ще ги използваме, за да създадем среда на живот, в която сме свободни и в която можем да бъдем себе си, без да инвестираме времето и енергията си в надпревара и полярност. Фокусът ни ще бъде насочен към това да използваме най-висшия аспект от себе си, за да създаваме заедно един свят, в който всички процъфтяват, израстват и се извисяват. Този свят ще ни позволява да живеем с онова ниво на просветление, което е заложено в нас от самото начало.

Напредъкът, който можем да постигнем в дух на сътрудничество, няма да е ограничен само до технологиите и до начина, по който живеем на планетата в човешката си форма, но и ще ни донесе истинска свобода. Ще можем да сме по-свободни, по-игриви и ще имаме повече време за лично развитие и за развитие на общностите, в които живеем. Тогава няма да има бедни и богати, граници, война, глад и недостиг. Когато работим заедно, ще се грижим да има по равно от всичко за нашите братски и сестрински души по целия свят. Те пак ще имат свободата да изразяват себе си така, както им харесва, но вече без да се налага да се борят за оцеляването си. Думата “безопасност” има смисъл само когато има разделение, добро и лошо, правилно и грешно – но тези неща съществуват само в контекста на състезанието.

Когато си сътрудничим, се чувстваме като едно цяло и се грижим всички да имат равни възможности и свободата да избират как да ги използват.

Всеки индивид ще има свободата да избира пътя си, но с достъп до всички ресурси на полето ни за игра. Тогава нашият фокус е единствено върху това да създаваме по-добра среда за живот на всички нива – са себе си, за близките си, за природата и за света. Просто във всеки момент търсим това, което най-добре ще ни послужи за личното и колективното ни израстване.

Най-важният признак за напредъка на една планета е дали е достигнала до момента, в който жителите ѝ се изживяват като част от едно цяло и се подкрепят взаимно. И тук нямам предвид егоистичната подкрепа от обърнатата матрица, в която само на думи позволяваме на другите да бъдат себе си, а наистина да създадем среда, в която това е възможно и постижимо. В тази среда няма фокус върху оцеляване, страх, разделение, граници и конкуренция. Няма състезание между хората, в семействата, в общностите и държавите. Идеята за война също губи смисъл, защото няма недостиг.

Знам, че много от вас имат активни спомени или поне достъп до спомени за присъствието си на други планети. Аз самият съм посещавал други планети в изменено състояние на съзнанието. И там мерилото за нивото на напредък на един свят винаги е едно и също – дали съществата на тази планета са създали среда на сътрудничество, която подкрепя всички в това да бъдат себе си, без надпревара. Да, и те полагат усилия да извисят себе си и другите до нови висини, но без конкуренция. Ако се погледнем през техните очи, ще видим, че далеч не сме напреднали, защото в нашия свят все още има страдание, недостиг, жертви, борба за оцеляване, саморазрушение, агресия и измама. Това няма нищо общо със сътрудничеството.

Сега избираме да постигаме напредък чрез взаимопомощ, но тя ще дойде като естествено последствие от това, че сме започнали да се свързваме с висшето си съзнание, защото от позиция на висшето си съзнание виждаме другите като част от себе си. Все повече от нас вече го правят и всичко ни помага да прогресираме в тази посока. Сътрудничеството ще ни помогне да се развием не само в технологичен аспект, но и като общества и цивилизации. Влагаме толкова много енергия в това да се състезаваме помежду си, да се унищожаваме взаимно и да господстваме над другите, че в голяма степен сме загубили способността си да правим това, което е най-естествено за нас  – да си сътудничим. Но сега започваме да си я връщаме.

Ние сме създадени за взаимопомощ и сега отново започваме да се завръщаме към нея. Целта не е да променяме мнението на хората, да ги убеждаваме в нещо или да ги държим в зависимост. Целта е да бъдем себе си в най-чистата си форма, да играем в света и да се наслаждаваме на живота. За това сме създадени.