За нас никога не е било естествено да се състезаваме помежду си

Конкуренцията като основен принцип в живота е част от обърнатата матрица и обърнатия свят. В обърнатата триизмерна и двуизмерна реалност има сравняване, осъждане, разделение, добро и зло, победители и губещи.

Този принцип важи навсякъде. Ако например две компании се конкурират помежду си, всяка от тях прави всичко по силите си постоянно да създава нови и нови технологии, за да изпревари другата. Но на каква цена?

Стремят ли се да подобряват продуктите си, без да правят компромиси с другите си ценности, или просто искат да смачкат конкуренцията, без да се интересуват какво друго ще пострада? Мислят ли за служителите си? Стараят ли се да произвеждат трайни продукти, или нарочно ги проектират така, че да се счупят веднага щом изтече гаранционният срок? Мислят ли върху последствията за околната среда и за потребителите?

Надпреварата заслепява хората. При нея е важно само да победиш, да спечелиш пари, да се прочуеш, да се докажеш.

При сътрудничеството нещата стоят различно.

Тук водещият принцип е осъзнаването, че всички сме заедно в тази игра. Стремежът е да работим заедно и да постигнем хармония. Всеки може да допринесе с нещо различно. Например някой може да няма кой знае какви практически умения, но пък интуицията му да е много силна. Когато една компания работи на принципа на сътрудничеството, тя използва всичките си ресурси, за да създава по-добри продукти и услуги, които покриват и етичните стандарти на човечеството. Целта не е да изпреварим някого, а да създадем възможно най-качествения продукт, докато същевременно се грижим за хората, които участват в процеса, опазваме околната среда и вземаме предвид ползите не само за клиентите ни, но и за света като цяло. При сътрудничеството няма конкурентни компании, а само хора, които работят заедно за общия напредък, всеки според индивидуалните си заложби. Тук няма ревностно пазене на технологии и не се случва някоя компания да купи патент, само за да спре прогреса в определена посока.

При сътрудничеството мислим как да създадем продукт или услуга, които са качествени и са от полза за потребителите, за колектива и за Гая.

Тогава свободно използваме съществуващите идеи и технологии с идеята да ги подобрим – включително тези, които са споделени от други хора и компании. При сътрудничеството не търсим начини да се конкурираме с други държави, което днес е причина за много войни, а заедно се грижим за това светът да остане устойчив за всички. Използваме най-напредналите технологии, за да създадем околна среда, която да поддържа живота ни и да ни позволява да процъфтяваме в хармония. Тук не се вкопчваме в стари технологии, само за да не загубим монопола си върху някакъв ресурс, а търсим начини да работим заедно и да използваме всичко налично, за да създадем един по-добър свят, в който да играем.

Ако живеехме в сътрудничество, щяхме да използваме съществуващите технологии, за да спрем или поне да намалим замърсяването на земята. Има толкова много изобретения, които могат да се използват по нов начин за доброто на всички – например тези, които сега използваме, за да се унищожаваме едни други. Можем на базата на военните открития да създадем технологии, с чиято помощ да живеем в хармония с околната среда и да продължим да се стремим към най-висшето изражение на собствената си същност.

Когато живеем в сътрудничество, мислим за това от какво наистина имаме нужда, вместо да се опитваме да убеждаваме хората, че имат нужда от това, което произвеждаме.

Тогава изчезва нуждата да изкарваме нови и нови версии на едно и също нещо. Технологиите остаряват много бързо, защото постоянно идват нови открития и изобретения, но все пак е възможно да напредваме, без да се налага на всяка крачка да произвеждаме нови поколения продукти. Можем да запазим разликите в моделите, които отразяват различните ни нужди и предпочитания, като същевременно уважаваме суровините, от които са произведени продуктите, и оставаме в хармония с природата, без да генерираме допълнителни отпадъци. Когато си сътрудничим, мислим мащабно и търсим начини да подобрим живота на всички, защото виждаме всички останали като други аспекти на нас самите.

Това включва всички наши технологии, включително и тези, които сме получили от нашите братски и сестрински души от други планети и измерения. Тези технологии са ни дадени, за да ни помогнат в напредъка ни, а не за да се унищожаваме взаимно. Когато си сътрудничим, вече не виждаме другите като врагове. Не смятаме, че някой народ е по-добър от друг. Знаем, че всички сме едно цяло и сме дошли тук, за да играем заедно.

Представете си само какво ще стане, ако вземем най-добрите си открития и дадем възможност на различни учени и инженери да си играят с тях. И когато намерят нещо, което би било от полза за всички, да работят заедно, за да го разработят и да го вкарат в употреба. Има например технологии, които биха ни дали неограничена енергия, без да са ни необходими батерии и електропроводи. Представете си какво ще стане, ако работим заедно, за да ги приложим по целия свят, и елиминираме сегашната инфраструктура, която вреди на планетата и на хората.

Представете си, че някой открие начин да изчисти замърсяването – например с ензим, който разгражда пластмасата до елементи, които са естествени за околната среда. В днешния свят веднага биха се появили конкурентни интереси и дори не бихме подкрепили човека, който е направил откритието. А той може да е още студент. Ако подхождахме към нещата в дух на взаимопомощ, бихме му дали всички необходими ресурси и експертна помощ, за да започнем да използваме откритието му възможно най-скоро. При сътрудничеството няма излишно забавяне – напротив, нещата много бързо се прилагат на практика.

В сътрудничество можем да създадем технологии, които да произвеждат всичко, от което имаме нужда. Можем да прехвърлим много от сегашните си задължения на роботи. Разбира се, ако живеем в дух на взаимопомощ, ще отпадне нуждата от много от технологиите, които използваме в момента, защото ще се грижим всички да имат ресурсите, от които се нуждаят. Ще даваме на другите страни това, което им липсва, и те ще ни дават това, което на нас ни липсва. Но това няма да се случва под формата на търговия. Ще си помагаме просто защото ще знаем, че сме едно цяло.