Най-важното ни намерение в следващите 18 месеца ще бъде окончателно да се освободим от всички аспекти на стария си аз и от всички проекции на обърнатата реалност. Това важи за всички на тази планета, независимо дали избираме да останем встрани от събитията, да бъдем активни само донякъде или да участваме изцяло в целия процес. Целта е да навлезем в 2023г. твърдо стъпили в органичната триизмерна и петизмерна реалност, в естественото си състояние, в което можем да експериментираме и да изживяваме себе си в своята истинска, цялостна същност, преди изцяло да преминем към органичната петизмерна реалност. Следващите 18 месеца са последната права, в която да изчистим възможно най-много от старите енергии и програми.
Деактивиране на старите форми и структури
Това включва деактивиране на егото, което е програмирано за работа в обърнатия свят. То е това, което измисля различни истории и слага етикети и дефиниции на всичко, което изживяваме. Ще се освободим от стария си начин на живот и от всичко, към което толкова дълго сме били привързани. Ще му позволим да си отиде от нас или да се промени, без да се опитваме да го задържим. Вече няма да настояваме на старите форми и структури, които сме използвали досега.
Процесът тече от известно време и постоянно се ускорява, така че следващите 18 месеца може да са много цветни и интензивни. Но той ни усъвършенства, носи просветление и ни принуждава – всъщност ние сами се принуждаваме – наистина да се свържем с най-висшия си аспект и с яснотата в себе си. Някои биха казали, че следващите 18 месеца ще са хаотични. Да, възможно е да изглежда така. Възможно е да ни се струва, че всичко се разпада. Но всъщност това е процес на изчистване, разграждане и разрушаване, докато строим нещо ново.
Готови сме да продължим напред
Защо го правим? Защото сме готови. Защото искаме да продължим напред. Не защото старият свят е лош или негативен. Да, има нещо такова и старият свят наистина отразява по-ниско ниво на съзнанието. Но това ни е обогатило и ни е дало възможност да изживеем неща, които иначе не бихме могли. През последните 10,000 години сме натрупали голяма опитност, в която са участвали телата ни, Гая, човешката ни същност, при някои от нас в различни моменти се е включвал дори многоизмернита ни душа. В това няма нищо лошо и ние съзнателно сме приели да влезем в този сценарий и да останем в него през цялото това време, защото така сме получили възможност да изживеем нещо много необичайно за такива могъщи същества като нас.
Не сме жертви и никога не сме били
Разбира се, сега решаваме да приключим с всичко това, защото вече не ни служи. Няма друга причина. Не е защото има правилно и грешно, добро и зло, насилници и жертви. Не сме жертви и никога не сме били – просто сме играли тази роля на тази игрална площадка, на която бяхме приели, че от нас нищо не зависи и че други хора имат власт над нас, защото от позиция на висшето си разбиране сме пожелали да изживеем тези неща, за да достигнем още по-ясно осъзнаване за силата си.
Нестабилност ни е необходима
Сега старата игра се дестабилизира и това се вижда все по-ясно на много нива. В последно време светът изглежда направо хаотичен. Но е важно да разберем, че тази нестабилност ни е необходима, за да осъществим трансформацията, която сме избрали. При тези обстоятелства е още по-лесно да се омотаем в старите игри и да загубим вътрешната си навигация. Много от нас забравят, че имат способността сами да избират пътя си и придават голямо значение на външния свят. Но трябва да разберем, че светът отразява нашата колективна проекция, докато преминаваме през процеса на изчистване. Не можем да се уповаваме на него, докато разгръщаме истинската си същност и градим един изцяло нов свят.
Важно е първо да създадем този нов свят в самите себе си
Затова е толкова важно първо да създадем този нов свят в самите себе си, използвайки въображението си и способността си да творим, без да се съобразяваме с това, което ни заобикаля. Сегашната ни реалност изглежда по определен начин и предлага определени условия, но ние трябва да се вгледаме в себе си и да се запитаме как се чувстваме в най-дълбоката си същност. Какъв начин на живот бихме избрали от тази позиция? Как бихме избрали да се чувстваме и да играем с другите, ако ние диктувахме условията?
Много е лесно да бъдем погълнати от играта, особено когато нещата изглеждат толкова хаотични, когато егото ни все още е много активно и когато все още носим със себе си всички тези стари програми, представи, разбирания и възприятия. Освен това имаме наложени модели, автоматизирани реакции и емоционални натрупвания, които все още са много активни. В момента ги изчистваме, но това е дълъг процес и е много лесно да се отклоним от него. Външните влияния са като големи вълни, които лесно могат да ни повлекат нанякъде, особено ако нямаме дъска за сърф. Но ако я имаме, тогава вълните пак ни понасят, но ние ги яхваме и активно направляваме движението си в тях. Точно това трябва да правим – да направляваме движението си по вълните, а не да се оставяме да бъдем повлечени от тях.
Навигацията е дълбокото усещане за това какво искаме да изразим и да изживеем в света. Когато се свържем с него, всичко около нас започва да се променя. Променя се не само начинът, по който се чувстваме в тялото си, но и това, което се случва в заобикалящата ни среда и в дома ни. Променят се и реалностите, които изразяват хората в живота ни – колегите, членовете на семейството, приятелите, общността… Всичко се променя заедно с нас.
Превод Мария Симеонова / Редакция Димитрина Спасова
