Сякаш всичко е наобратно
Прави ли ви впечатление, може би по-силно сега от когато и да било, че сякаш всичко е наобратно? Нещата са се наредили така, че истинската ни операционна система, истинската ни природа и истинският начин да се радваме на живота изглеждат фалшиви, неприемливи или толкова прекалени, че в реалния живот няма място за тях.
Същевременно цялата ни среда, игрите, които играем и идеите, които възприемаме, са напълно противоположни не само на нашата същност, но и на целта, с която сме дошли тук, на целия смисъл на човешкото ни съществуване. Наистина ли това, което изживяваме в момента, е истинската човешка природа? Така ли сме създадени? Това ли е било намерението ни?
Нека се вгледаме в самата реалност, в която живеем – във всяка структура, която наричаме обществена нагласа, система от убеждения или “просто така стоят нещата”. Много от нас са усвоили разбирането, че човешката природа се характеризира с определени качества – че хората са агресивни и алчни, че причиняват вреда, че не може да им се има доверие, че мислят само за себе си и прочее. Постоянно чуваме коментари, че “хората са такива”. Но наистина ли е така? Забелязали ли сте го в своя живот?
Моите наблюдения през годините сочат точно обратното – че хората не са обсебени от мисълта да победят на всяка цена, че не се чудят как да унищожат другите. Истинската човешка природа включва дълбокото осъзнаване, че всички сме едно, че сме дошли, за да играем заедно, че начинът на живот, който сме приели, не е естествен за нас – напротив, изцяло противоречи на същността ни.
Ако се вгледаме в системите, към които сме привикнали и от които се нуждаем – образование, медии, правителства, здравеопазване и така нататък, ни прави впечатление, че работят в пълно противоречие с нашата природа.
Но нека се вгледаме още по-отблизо и да се запитаме дали светът като цяло се намира в естественото си състояние. Това също е под въпрос, защото дори на това ниво всичко работи наобратно.
По някакъв начин сме си втълпили, че не можем да си имаме доверие, че сме склонни към насилие и прочее. Истина ли е това, или просто сме програмирани и дресирани по този начин? Необходимо ли ни е его, за да бъдем стимулирани в една или друга посока? Какви послания получаваме от медиите – новините, телевизията, музиката, телевизията? Показват ли те истинската ни природа или само една нейна версия? Начинът на живот, към който сме привикнали, наистина ли е естествен за нас?
Насаждаме си всякакви страхове, осъждане и гняв към околните. Делим нещата на приемливи и неприемливи и ги използваме, за да съдим другите, и цялата ни неповторимост остава на заден план, защото не я изразяваме в истинския ѝ неподправен вид. Трябва да се вгледаме във всички операционни системи, убеждения и автоматизирани програми, които сме създали в себе си.
Искаме да постигаме нещата заедно
От това, което съм забелязал в собствената си операционна система, която е споделена от много други хора, за нас е по-естествено да си сътрудничим и да си помагаме. Всъщност чувстваме нужда да се дистанцираме от състезанията, от трупането на богатства, от контролирането на други хора и ограничаването на свободата им. Искаме да постигаме нещата заедно.
Представете си какво би станало, ако много хора се съберат и използват всичките си умения и наблюдения без никакви ограничения, за да работят заедно и да си помагат. Ако решат да създадат услуги, продукти и системи, които са полезни на нас, създават хармонична и балансирана околна среда и насърчават равенството. Какво би станало тогава с усещането ни за недостиг?
На нашата планета няма недостиг
Самата концепция на недостиг е обърната. Просто не отговаря на истината. На нашата планета няма недостиг. Можем да създадем илюзията, че ресурсите ни са ограничени. Но нека да се замислим: Използваме ли ресурсите си по най-ефективния начин? Необходимо ли е да използваме определени ресурси или вече сме ги надраснали? Използваме ли най-развитите си технологии? Отговорите на тези въпроси обикновено са отрицателни. Създали сме илюзията, че има недостиг, че съществува неравенство между нас и приятелите, с които сме избрали да играем. Това разбиране обръща всичко с главата надолу.
Ами информацията, която се споделя (или скрива)? Съобразена ли е с това, което наистина искаме да изживяваме, или по-скоро създава допълнителни ограничения? Защо изобщо е нужно да бъдем обучавани и програмирани да играем играта на живота? Естествено ли е това? Необходимо ли е наистина, или отново става въпрос за изопачена представа? Със сигурност и тук говорим за обръщане на реалността, защото не сме дошли тук, за да бъдем обучавани, програмирани, дресирани и набивани в шаблони. Не сме искали да сме еднакви. Не сме планирали да занемаряваме всичките си способности в името на това да се впишем в една изкривена идея.
Нашата неповторимост се проявява в сътрудничеството с другите
Дошли сме тук, за да бъдем неповторими проявления. И тази наша неповторимост, когато се използва в сътрудничество с други хора, води до огромен напредък за човечеството и ни дава достъп до много по-голям потенциал в движението напред. Колкото и да ни харесва да си мислим, че сме напреднали, особено като се сравняваме с миналото, всъщност напредъкът ни е съвсем малък.
В повечето аспекти на живота и от гледна точка на енергията си не сме стигнали особено далеч. Да, използваме някои технологични открития, но използваме ли ги по начин, който наистина хармонизира с живота на хората и на планетата, или по-скоро технологията ни затъпява и ни ограничава?
Взаимното недоверие трябва постоянно да ни се набива отвън, защото в естественото си състояние изобщо не ни хрумва да подозираме другите. За нас е естествено да се разпознаваме едни други на дълбоко ниво и наистина да приемаме и приветстваме другите хора като неповторими същества, които допълват живота ни.
За нас е естествено да си сътрудничим, да сме игриви, да изразяваме себе си с лекота и да сме неповторими.
Дошли сме тук, за да бъдем различни и да работим заедно с други хора. Никога не сме възнамерявали да сме еднакви. Според първоначалния план планетата и всички наши структури е трябвало да подкрепят тази наша неповторимост.
Ние не сме роби, въпреки че сме повярвали в идеята, че трябва да работим за препитанието си, да се жертваме и да страдаме. Идеята никога не е била такава и сега осъзнаваме това все по-ясно. Можем да създадем всякакви системи, които не само ни позволяват да процъфтяваме, но и ни подкрепят във всички наши житейски избори и по този начин ни помагат да оставаме неповторими.
И така, какво можем да направим? Да, можем да се вгледаме и да видим, че светът е наопаки, че го връщаме в естественото му състояние и че ще е нужно да израснем още малко, за да го постигнем. Но в същото време трябва да осъзнаем, че имаме его, което все още силно поддържа този обърнат свят.
Освен това трябва да се вгледаме в собствения си живот – от раждането ни до сега. Естествени ли са били преживяванията ни, или са изцяло създадени и изживени в този обърнат свят – в обърнатата триизмерна и двуизмерна реалност, в обърнатата матрица? Какви са убежденията ни и историите, в които вярваме? Отговарят ли на истината или са изцяло създадени и изживени в тези условия на изкривяване? И точно това правим в момента. Затова преминаваме през процеса на изчистване, защото всички тези неща са част от обърнатия свят, от обърнатия човешки живот.
От моя гледна точка нещата стоят така: Дошъл съм на планетата с определено осъзнаване, преминал съм през играта на живота и донякъде съм се изгубил в нея с цел да разбера човешкото изживяване. Но когато започнах да се свързвам в по-голяма степен със съзнанието си, започнах да осъзнавам, че това, което ни казват и начинът, по който се случват нещата в нашите системи, не са естествени, не отговарят на истинската ни природа и не отразяват потенциала и способностите ни.
Тогава започнах да задавам въпроси и да обръщам внимание дали тези неща резонират с мен самия. И установих, че много от общоприетите разбирания, заложени в нашите системи, не са естествени и не резонират с мен.
Тогава разбрах, че трябва да получа по-голям достъп до това съзнание, така че да създам повече хармония. Това се случва с всички нас и точно това правим сега.
Превод Мария Симеонова / Редакция Димитрина Спасова
