Днешната тема е от особено значение за нас – особено предвид всичко, което се случва в днешно време. Ще говорим за това как омразата, осъждането и сравняването с други хора, в съчетание с различните ни убеждения, представи и разбирания, се отразяват на достъпа ни до яснотата и широката перспектива, от които се нуждаем, за да насочваме живота си.

Защо светогледът ни се свива

Омразата, осъждането и сравняването се проявяват на много нива на живота ни и вероятно вече сте чували колко са вредни, но едва ли сте осъзнали в каква огромна степен се отразяват на способността ни да виждаме ясно и да осмисляме преживяванията си.

Много от нас казват, че искат да следват собствените си предпочитания по отношение на посоката, изборите и действията си.

За тази цел се нуждаем от яснота в живота си, но не разбираме, че ако мразим когото и каквото и да било, ако осъждаме когото и да било, включително себе си, или се сравняваме с други хора, това се отразява на нещата, които виждаме.

Светогледът ни се свива до много малка точка и губим достъп до огромното разнообразие от възможности, на базата на което бихме могли да изразим предпочитание.

Как ни влияе политиката

Този епизод е вдъхновен от политическата ситуация в момента, но тя е само една малка част от това, което се случва в действителност. Политическият диалог ни насажда определени представи за това как трябва да виждаме другите хора и какви са изборите, пред които сме изправени. До нас достигат ограничени послания за това какво би хармонизирало с чувствата ни и по-висшите аспекти на нашата същност и какво не.

Когато мразим някого, съдим го или го сравняваме с друг човек или с някаква своя представа, преценката ни често дори не е базирана на собствени изводи, а на разбирания, които ни се внушават от медиите и от други хора.

Тази външна информация ни учи да гледаме на нещата по определен начин и през определени филтри, които скриват от погледа ни цялостната картина и ни пречат да видим всички възможности, между които можем да избираме. Омразата, осъждането и сравненията идват автоматично и ни пречат да видим това, което бихме видели от по-широката си перспектива.

Какво правим, когато обръщаме поглед към себе си

Това важи и когато обръщаме поглед към себе си – например когато става въпрос за отношенията ни с други хора, били те романтични, приятелски или от някакво друго естество.

Ако имаме установени разбирания за това кое е добро и лошо, правилно и грешно, кой е единственият път и единственият начин да гледаме на нещата, то няма да можем да видим цялата ситуация.

Ще виждаме само през предварително създадените си филтри и ще блокираме повечето от информацията, до която имаме достъп. Ако се фокусираме само върху определени аспекти, не можем да видим цялостната картина и да постигнем дълбоко разбиране за нещата, на базата на което бихме използвали вътрешното си напътствие и правото си да избираме това, което е най-добро за нас.

И романтичните отношения през филтър

Да вземем например романтичните отношения. Ако имаме предварително установена представа за човека срещу себе си, базирана на отношенията му с някой друг или с нас самите в миналото, то вместо да го виждаме като аспект на висшата му същност и да преценяваме от тази позиция какви са предпочитанията ни за общуването с него, ние го разглеждаме през тесен филтър и способността ни да виждаме цялостната картина е силно ограничена.

Как приемаме себе си

Същият принцип важи и за нас самите. Ако имаме предварително изградена представа за себе си на базата на собственото ни минало или на това, което говорят другите за нас, ако сме закачили различни оценки и етикети на характера си или на част от миналото си в следствие на неща, което сме чули отвън или на сравнение с други хора, ние не можем да се видим ясно и това има огромно отражение върху нас.

Какво е яснота

В яснотата няма осъждане и сравняване. Яснотата не носи никакъв емоционален заряд. В нея няма правилно, грешно, добро, лошо, приемливо и неприемливо. Когато виждаме нещата такива, каквито са, неоцветени от установените ни убеждения и представи, тогава виждаме ясно.

Искали сме яснота

Понякога различни хора играят определени роли, когато общуват с нас. Ако ние имаме някакви предварителни разбирания за тези роли, лесно можем да оценим действията им като добри или лоши и тях самите като хора, от които може би трябва да страним. Но същевременно пак можем да вземем част от това преживяване и да закачим етикет и на самите себе си. Така не виждаме цялостната картина, а именно че те просто играят определена роля.

Първо трябва да разберем, че на някакво ниво сме се съгласили тази роля да присъства в живота ни. Съгласили сме се да участваме в този танц и в повечето случаи сме им дали възможност да се проявят под определена форма, за да получим конкретно изживяване. Защо се е случило така?

Защото на някакво ниво сме искали да постигнем яснота за нещо. Искали сме да извадим на бял свят някаква стара програма или да проявим определена версия на себе си, за да можем да я видим, да я осмислим и да започнем да я изчистваме.

От позицията на по-дълбокото си разбиране сме видели възможност да се освободим от нещо, което не само не ни служи, но и е започнало да ни пречи и да ограничава способностите и изборите ни.

Ние сме вечно разширяващи се същества

Ние сме същества, които вечно се разширяват. В процеса на това разширяване от позицията на по-висшата си перспектива изразяваме предпочитания, които ни водят към по-висши проявления на нашата същност.

Идеята не е да се позоваваме на по-ограничени аспекти на себе си, през които сме преминавали по пътя на живота си. Ограниченията и преживяванията, пред които сме били изправени в този минал момент, са били необходими за нашето разширение.

Имали сме нужда да изживеем определени неща, някои по-контрастни от други, за да можем по някакъв начин да подобрим нещо, което сме искали да ни се случи в бъдеще.

В това има абсолютно съвършенство и в това съвършенство сме получили едно ново ниво на изживяването.

Да спрем да задържаме

И така, сега ние изчистваме цялото си минало, за да можем да живеем в настоящето и да използваме най-дълбоките и най-разширени аспекти на съществото си. Това ни дава възможност да присъстваме изцяло в сътворяването на сегашния момент, да виждаме ясно и да се движим напред от тази позиция.

Разбира се, ако задържаме в себе си осъждане, сравняване или омраза към нас самите, към преживяванията ни или към някой друг, това ни ограничава и на практика замъглява погледа ни. Много от нас осъзнават нуждата от яснота, за да могат по-добре и по-ефективно да подбират пътя си в живота.

Начинът да го постигнем, освен чрез изчистване на всички програми, убеждения, възприятия и усвоени отвън представи и етикети с принадлежащите им емоции, осъждания, омраза и сравнение, е просто да не ги пренасяме в настоящия момент и да живеем в състояние на неутралност.

Неутралност

Състоянието на неутралност ни осигурява достъп до повече яснота. Колкото по-неутрални сме, толкова по-лесно виждаме цялостната картина. Тогава възприемаме всяко свое минало преживяване като великолепна възможност, която ни е подготвила и ни е довела до мястото, където се намираме сега.

Ако искаме да използваме тези преживявания, за да продължим напред, не трябва да сме привързани към това, което се е случило в миналото, или към собствените си оценки и представи.

Превод Мария Симеонова / Редакция Димитрина Спасова