По православен обичай днес е Цветница. Аз харесвам този празник, той носи красота, светлина, усещане за разцъфтяване, носи радостта от разтварянето към светлината, топлината и новото съзидание.

Ново начало

За мен днес е ново начало – прекрасно ново начало – стъпвам на ново завъртяване на спиралата на съществуването си нагоре към светлината, към любовта, към приемането, към подкрепата, към изживяването на това, че всички ние сме едно.

Отивах рано сутринта към минералната баня. Градът беше утихнал, небето синьо и прекрасно, чисто, свежо. По пътя си за банята минавам през централна градска градина, която е добре устроена с направени гнезда от цветя с много пейки, храсти и дървета.

Минах през място, където имаше няколко събрани пейки и останали остатъци от снощен гуляй – бутилки от бира, кутии от изядена бърза храна, счупени обелки от слънчоглед и фъстъци, фасове. Голяма бъркотия бяха оставили тези хора след себе си.

На какво казвам ДА в живота си

Мисълта ми автоматично се насочи в посока на това на какво казвам ДА в живота си – аз давам разрешението си този тип същества, които оставят такава мръсотия след себе си, да изчезнат от живота ми.

Аз освобождавам живота си и своето съществуване от всички тези хора и същества, които са неосъзнати и невежи, които не са отговорни за себе си и за резултатите от своите мисли, думи и действия. Представих си чистата градинка, представих си красотата в тази градинка през следващите ми преминавания през нея.

Знак от моя висш аз

Продължих напред и вече пред банята изведнъж се сетих – днес е Цветница. Реших, че искам да зарадвам с нещо хората, които ме посрещат и изпращат в банята; хората, които работят там  и се грижат и аз, и останалите като мен, да се чувстваме добре на това място.

Върнах се обратно по пътя и точно там, където беше оставена голямата бъркотия, аз намерих монета от една стотинка. Да, това е знак от моя висш аз, че аз съм на прав път, че това е посоката, че това са стъпките, които аз трябва да правя, за да подкрепям своите намерения, за да вървя в посоката на съзидание, израстване и обединяване, в посока свързване и съвместно съществуване и сътворяване.

Продължих към магазина и влязох вътре. Видях, че там продавачката беше изключително намръщена, попитах я за нещо, с което да почерпя хората в банята. Тя ми отговори троснато, аз не позволих това да ме докосне по никакъв начин.

Физически видях как насочената към мен черна енергия просто се стече по моето енергийно поле. Жената ме обслужи и аз ѝ благодарих топло, пожелах ѝ прекрасен ден, пожелах ѝ хубав празник, пожелах ѝ добро настроение, добро здраве. И видях, усетих, регистрирах, изживях как тази жена се отпусна и се омекоти. Погледна ме с благодарност в очите и ме изпрати с пожелания за добър ден.

Излизайки от магазина, на първата стъпка, която направих извън магазина, видях пред себе си друга монета – десет стотинки. Благодарих на моите приятели, сподвижници, учители от по-фините нива на съществуването за благословията, с която ме заляха рано сутрина на Цветница.

Признателност и благодарност за тази прекрасна игрална площадка – Земята

Отправих се доволна към банята и сега съм потопена във ваната с топла минерална вода с огромна признателност и благодарност за тази прекрасна игрална площадка – Земята.

Благодарих на съществата, които са изградили тази игрална площадка за нас.

Благодарих на елементите, които участват, за да може тази идея, тази визия за игралната площадка на Земята, да се материализира.

Благодарих на земята, водата, огъня, въздуха, пространството.

Благодарих на общото съзнание и на осъзнатата мисъл, която е създала това прекрасно място.

Благодарих на себе си, защото и аз, по един или друг начин, съм участвала в това начинание.

Благодарих на душата си, с чието усилие аз съм в това прекрасно пространство и го изпълвам сега с признателност, с благодарност, с доволство, със светлина, с усещане за общност, с усещане за единение, с усещане за собствената ми сила на Творец.

Аз поемам усещането за собствената си сила на Творец с отговорност и непоколебимо намерение да използвам силата си съзидателно за мое собствено добро и за общото благо.

Обещавам си да продължавам да вървя в посоката на светлината, в посоката на свързване, сътрудничество и коопериране, на единение. Отпускам се в осъзнаването „Ние всички сме Едно!“.

И това е така за мен – с всяка моя мисъл, дума и действие все повече и повече.

Димитрина Спасова