Франко Де Никола  Епизод 7  Егото, неговото предназначение, роля и излизането му от употреба

Какво се случва с Егото?

Ясно е, че Егото играе съществена роля за това как изжвяваме живота си.

Егото обаче минава през процес на депрограмиране на самото себе си, тъй като самите ние навлизаме в друго ниво на съществуване. И това ни дава по-ясна представа за него. Казвали сме многократно, че това е софтуерна програма с изкуствен интелект, която се самообучава от различни източници.

Егото, разбира се, не може да издържи само за по-дълъг период от време, тъй като му е нужна подкрепа. До сега то беше силно зависимо от обърнатата матрица, за да поддържа своите захранващи ресурси, тактики и умения за манипулиране. И въпреки че Егото донякъде е самоизграждащо се, то не може да остане стабилно без постоянно захранавне. Обратната матрица се захранваше от Луната, но тя вече не я подкрепя. Матрицата също е изключена. И така Егото остава само.

Какво се случва с него? Не се справя само за по-дълго, така че се оглежда за други Его-та, с които да играе. Естествено има много такива около него, защото има много хора и всеки си има своето Его. Така Его-тата се стимулират едно друго, за да се създаде силно енергийно поле на ниските вибрации, където те да процъфтяват. Егото прави само това, в което е най-добро.

Или пък сяда на шофьорското място, където иска да създаде състояния на много ниски емоцианални заряди. Така Его-тата се свързват помежду си да играят, сгушват се, за да се държат заедно и здраво, и започват да си натискат копчетата едно на друго.

Да бъдем по-осъзнати, когато Егото ни манипулира

Това има своята добра страна, защото може да ни покаже към какви програми сме се вързали, особено ако сме по-наблюдателни.

Същевременно Его-тата продължават да си играят, както винаги са обичали да правят това в една или друга степен. Сега обаче стават по-активни, дори по-агресивни, засилват се, защото си казват: „Добре, вече нищо не ни подхранва, аз ще те щипна, ти ще ме побутнеш и така ще успеем да задържим нашето поле на действие. В противен случай, индивидите, които не се управляват от Егото, ще открият по един или друг начин, че не сме им нужни, че те са много по-значими от всяко нещо, което ние можем да осигурим. Така или иначе не искаме това да се случи, затова нека се държим едни за други и да бъдем изключително внимателни.”

От друга страна, самите ние трябва да бъдем осъзнати, кога този малък дърдорко – Егото създава всички тези истории и умело ги навръзва една след друга. Да бъдем нащрек, че Егото ще си търси другари. Ще открием тези признаци в определена среда или обстановка, без самите ние да искаме да се разкриваме. Ще усетим как Егото ще поиска да се заиграе.

Но само от нашето състояние зависи как ще се развият нещата, дали ще му отдадем силата си / определящата живота ни роля. Ние няма да спрем да общуваме с други хора, защото, както вече споменах, това е един красив танц. Но ако сме по-осъзнати, ще видим програмите, които Егото използва. Защото то се нуждае от определени ресурси, за да функционира.

Как действа Егото?

Най-напред Егото трябва да навлезе в това, което наричаме подсъзнание, за да търси източници. Какво точно прави подсъзнанието в тази връзка? То основно съхранява нашият житейски опит от както сме се родили и всичко свързано с нас до този момент. И през цялото време, докато извървяваме житейския си път, Егото с удоволствие лепи етикети, определя какво ни се е случило. Всъщност то не знае как да етикетира, как да определи изживяването докато не получи ресурси и каже: „Ето този етикет ще лепна тук.”

Например – Имали сте изживяване в училище, при което многократно са се заяждали с вас. И така, заяждали са се с вас, което обаче нищо не означава; дори не сте се почувствали засегнати, защото без етикетиращата / дефиниращата роля на Егото, не можете да се почувствате наранени.

Но Егото поема нещата в свои ръце и казва: „Я, чакай малко, заяждат се с теб. Това означава, че ти трябва де се чувстваш наранен. Освен това, ти трябва да чувстваш, че никой не те харесва.” И продължава да доукрасява историята. Взима това изживяване от училището, това единично изживяване и му поставя етикет – какво точно означава, какво би трябвало да значи и т.н. Разбира се, продължава да го използва като източник, минавайки през живота ни, изваждайки го на повърхността всеки път, когато иска да го ползва като солиден аргумент, чрез който казва: „Това означава точно това и трябва да се чувстваш точно така.”

По пози начин Егото не само ни предлага историята, но и я заключва чрез етикети, дефиниране. А освен това я зарежда и емоционално. Така получаваме всичко на куп. На практика ни казва не само как да се чувстваме, а че трябва да се чувстваме по точно определен начин, при който нагазваме в дълбокото и активираме други определени програми.

Програмите

Другото нещо, което подсъзнанието съхранява е достъпа до програмите. А какви са програмите? Както вече казах това са етикетите. В същото врече обаче тези етикети се превръщат в програма по подразбиране, т.е. ние винаги се връщаме към тях, избираме ги автоматично.

Когато се случи нещо подобно, ние казваме, че не става дума само за това как се чувстваме и как реагираме. Обясняваме, че виждаме нещата по този начин. И това е поради програмата. И така се получава една програма.

Да, ние действаме по програми. Но една истинска програма всъщност не поставя етикети на нищо. Тя приема всичко като изживяване и след това може да използва тези изживявания, опитности по всякакъв начин, по който избере, без да поставя етикети.

Защото всеки път когато етикетираме или дефинираме нещо, ние го капсулираме. Така създаваме отделни изолирани, подтиснати, блокирани изживявания, които са като драскотина върху диск /грамофонна плоча/, която причинява зацепване / прескачане на записа. Когато песента звучи и се стигне до тази драскотина, устройството запецва, песента прескача и започва отново от мястото след дефекта. Веднъж след като се създадат тези блокирани / заключени изживявания, е много трудно да се излезе от тях. Не защото не можем, а просто няма да ни бъде никак лесно.

Да се отпуснем в изживяването

Така без дефинициите / етикетите на Егото ще разглеждаме изживяването като такова – само изживяване. Ще преминем през различните последици от това преживяване, но няма да капсулираме нищо, няма да го заключваме. И всеки път, когато изживеем нещо сходно, то все пак ще бъде различно, защото позволяваме съзнанието да го види по този начин. А съзнанието винаги израства.

И тогава ще можем да видим енергиите на колективната ни същност и всичко друго, което се случва. Но то винаги ще бъде ново, ще се развива по нов начин, въпреки че ще съдържа и нещо от вече изживяното. Но няма да съдържа заключени програми и повтарящо се заучено, отговарящо на програмите, поведение.

Защото всяка програма, която е създадена от органичното й състояние, е самообучаваща се, саморазвиваща се. И тя не е създадена да се самоограничава, а да израства; не да се смалява или да дава заден ход на процесите, а да се разширява и придвижда напред.

Превод Евангелия Джингарова / Редакция Димитрина Спасова