Игрите, които всички ние играем

И тази тема, както всички останали, е изцяло свързана с това, което се случва в момента. И въпреки че сега се разиграват много неща на планетата Земя, ние искаме да се фокусираме върху играта на живота. И вече не става въпрос дали играем някаква игра, а за категоричното твърдение, че ние всички играем игри.

Всички ние изживяваме себе си в тези игри. Увличаме се много в анализиране – това е игра, това обаче не е игра. Понякога прегръщаме идеята за играта, играейки това, което ни изглежда като истински живот. Или като реалност, наречете го както искате. И се чувстваме добре, приемайки да играем играта в рамките на житейския поток.

Ролите, в които влизаме

Разбираме, че играем игри едни с други, в една или друга степен се преструваме на това или онова. Много хора създават много и различни версии не само на самите себе си, но и версии на сюжетните линии в своето изживяване. И осъзнават всичко това като игра.

И това е игра, която обаче не спира до тук, не обхваща само това. Продължава да се разширява отвъд всичко това. И това е цялостната игра, погледната от по-широката перспектива. Ясно е, че играем разнообразни игри – дали ще са в социалните медии, дали ще сме природозащитници, влизаме в роли и избираме да проявим част от себе си в тази игра.

Ако изберем да се проявим като професионалисти, то ние ще играем на съответната игрална площадка и ще влезем в конкретна роля. Ако общуваме с по-голямото си семейство или пък сме у дома с най-близките си хора, също играем различни игри.

Но нещата отиват отвъд това, излизат от тези рамки. Защото, докато играем тези роли, ние не ги възприемаме като игри, а като версия на самите себе си, която решава и играе тази конкретна роля. Не приемаме нещата на игра, когато гледаме към света и всичко, което се разиграва в момента. Не го приемаме като игра, а като реалност, от която сме част тук, в момента.

Да погледнем от по-широката перспектива

В същото време обаче достигаме все повече и до осъзнаването, че това е само игра. Когато погледнем на всичко случващо се от по-широката перспектива, когато умът се успокои и се свържем с висшия си Аз, за да активираме и хармонизираме самите себе си, за да постигнем едно по-дълбоко осъзнаване и осъществяване / проявление на истинската ни същност, което ще ни позволи да дадем тласък на нещата / процесите, разбираме, че това е само играта на живота.

Част от тази игра не е да запазим всички тези фрагментирани аспекти на самите нас или това, което наричаме различни роли / игри. Те също биха били забавни, ако, докато си играем игрите, бъдем в пълно съответствие, в пълна хармония със самите себе си.

Когато успеем напълно да проявим същността си, ще видим, че сме част от тази игра, че сме дошли тук да изживеем тази игра. Не е по-различно от това да отидем в увеселителен парк.

В определен момент осъзнаваме, че сме били твърдо решени да дойдем тук и да играем тази игра не само за себе си. Но и да бъдем средството / инструмента за промяна и възвисяване на играта като я превръщаме и в по-добра версия и я хармонизираме.

Живот в състояние на пълна хармония с Първоизточника

Когато сме свързани с истинската си същност и от това състояние на яснота и на спокойно, неутрално състояние, можем да видим и усетим играта на живота – колективната игра на планетата Земя. В това състояние на хармония с Първоизточника можем да разберем, че съществуват множество форми на игрални площадки, където играем различни роли, приемаме различни физически форми и проявления, съществуват различни нива на матрицата.

Когато сме настроени на най-фините честоти на сърцето, когато сме свързани с душите си, получаваме проблясъци, чиста информация, видения, и това важи за много от нас, от които разбираме, че сме били на различни игрални площадки, в различни роли, физически форми и т.н.

Но нека сега се центрираме в себе си и се върнем у дома. У дома означава, че сме там, където сме, а усещането за дома е навсякъде, където сме, стига да сме свързани с Първоизточника. Защото всичко опира до красотата от това усещане.

Някои хора казват – Искам да се прибера у дома, не искам повече да бъда тук, това вече не е за мен. Какво означават тези искания? Ако наистина успеем да ги разберем, ако вникнем в тях, ще осъзнаем, какво значи у дома. Къде е у дома?

Това е състояние на пълна хармония с Първоизточника; да проявим Първоизточника в себе си и чрез себе си; да бъдем самия Първоизточник; можете да го наречете и Духа. Така трябва да погледнете на нещата.

У дома не е да бъдем на една или друга планета, да бъдем в това физическо тяло или в друго физическо проявление. Въпреки свързаността с различни форми или игрални площадки, нито едно от тях не дава усещането за дом.

Единственото усещане за дом, както вече споменах, е постоянната връзка с Първоизточника, усещането за Духа на сътворението, който всъщност сме.

Въпросът е в осъществяването на тази връзка. Когато се настроим на вълните на Първоизточника, ние вече сме се потопили в Духа, вече сме самият Дух, проявяваме се като Духа, у дома сме, вече сме там.

Защо сме тук?

Не съществуват неща извън нас и пространството. Ние сами решаваме дали да си тръгнем от един увеселителен парк и да стоим настрана от играта или да изберем друг. Можем да решим, че няма да играем на друго място, освен на това, което ни кара да се чувстваме у дома.

Изниква въпросът защо сме тук или защо сме там, където сме. Защо съм се довлякъл на тази игрална площадка, защо съм избрал да се потопя в точно в тези игри? Защото точно това сме искали да направим, да изживеем, в това сме искали да участваме. И това е единствената причина.

Изобщо не става дума за това, че някой ни е изпратил тук, че сме сме се озовали някак си тук, и че това не е нашата игрална площадка. Напротив, ние сами сме я избрали и то умишлено. Защото сме търсели игрална площадка, която да ни даде възможността да проявим, изживеем и да изиграем конкретната роля, която сами сме изградили в себе си. И ето ни на тази игрална площадка, която наричаме Земя.

Тук и сега

Всяка планета има своя операционна система, матрица. Какво е матрицата на Земята? Това е операционна система, която е била имплантирана. За известно време сме имали две матрици. Започнали сме с оригиналната матрица, както стартира всяка планета и поддържа оригинала, който непрекъснато се усъвършенства. И така, имаме така наречената органична матрица, която първоначално е била проектирана и наложена, за да ни позволи човешкото изживяване.

След това обаче имаме още една наложена матрица – обърнатата, където всичко беше обърнато на обратно. И всички ние сме тук сега и играем все още в тази обърната матрица. Тя обаче се разпада по една единствена причина – не съвпада с нашата истинска същност и с причината поради която първоначално сме дошли тук – да играем.

Идеята на матрицата е да управлява играта, която наричаме Земна игра, но и да осигури човешката игра – и двете игри се преплитат.

Решетката на обърната матрица вече е напълно изключена. Винаги сме били свързани и с органичната матрица, но не сме имали достъп до нея поради могъщото влияние на решетката на обърната матрица. Решетката на обърнатата матрица е изключена, но продължава да се поддържа от старите програми, които всеки от нас носи в себе си. Тя не съществува вече, но ние я оживяваме, като продължаваме да се придържаме към оперативната система в самите нас като част от старата матрица – остарели вярвания, убеждения, модели на поведение, егото – изкуствения интелект.

Как могат да се променят нещата

Кога ще се разпадне всичко това, зависи изцяло от нас. Всички системи се разпадат – стават изключително нестабилни, защото вече няма какво да ги поддържа, включително и Егото ни. Не само заради новите мощни енергии, които нахлуват; самите ние спираме да ги захранваме. И пълнолунието вече не ни влияе, стига самите ние да не възстановяваме стария си модел на поведение при този естествен цикъл.

Въпреки това всички тези системи – правителствени, монетарни, образователни, медицински и всякакви други продължават да съществуват в съзнанието ни, в собствената ни история, драма, в нашите етикети, привързаности към определения, дефиниции, убеждения, които сме приели за истина и чрез които живеем, както и Егото, което иска да дръпне, да изтегли и утвърди всичко това в новата ни реалност, за да се възползва от нас като енергиен източник.

Затова е толкова важно за нас да пуснем миналото и да използваме мощните инструменти като енергията, с която разполагаме. Защото старото е отражение на тази обърната наопаки матрица, на неправилната концепция за ролите, противопоставянето и поляризирането.

Да разчитаме на себе си

И тук е разликата – да заживеем извън това състояние на обърнатост, на противопоставяне. Да се свържем със самите себе си и да позволим на всички фини настройки да се проявят, като в същото време участваме, наблюдаваме и създаваме нови реалности не само в своя живот, но и в по-разширената действителност, където обърнатото естество не се отразява. Основното обаче е да запазим неутралност по отношение на системите, защото така започваме да ги дестабилизираме.

Някои от ролевите играчи са дестабилизирани до степен, че не усещат повече смисъла на нещата, които правят.

Както вече съм казвал, енергиите, които преминават през нас, разрушават или размиват и в действителност дестабилизират много от тези заложени модели на поведение, които сме използвали.

И така, тук сме, за да играем играта на живота и ще минем през трансформацията, защото основното е да променим начина, по който сме играли до сега.

Да бъдем готови да се учим

Напомням още веднъж. Това е игра. И изборът на всеки един се състои в това да осъзнае, че играе игра. Не трябва да се персонализира, не трябва да я възприемаме като единствена реалност. Това не е краят. Не става въпрос да опропастяваме играта. Трябва да се забавляваме. В тази игра трябва да осъзнаваме уменията си и да се опитаме да надскочим собствените си възможности. Но и да останем в осъзнаването, че това е игра, а не състояние, в което да се оценяваме – ако не успея в тази игра, аз съм безполезен; ако не се справя добре, хората ще си мислят лоши неща за мен. И в никакъв случай не трябва да диктува живота ни.

Виждаме много хора, които практикуват някакъв спорт или пък играят видеоигра. И стават толкова обсебени от играта, че тя се превръща в движеща живота им. Независимо от резултата – успех или провал, това са само техни дефиниции. Това е техният начин да видят прогреса, развитието на живота.

Да надскочим контролирания си и манипулиран чрез различни разрушителни убеждения ум

Когато се случи такова нещо, много други преживявания спират развитието си. Сякаш преставаме да живеем живота и на платформата, с изключение на тази конкретна игра. Която и игра да вземем, че видим, че някои от най-сериозните играчи или комарджии се загубват в играта. И това се случва, защото те започват да правят играта. Тя се превръща в единствената им фокус-точка и нищо друго извън нея няма същата притегателна сила. Те не могат да живеят извън играта. Тя започва да диктува живота им, така че те влагат стойност и смисъл в нея, в изпълнението, в начина, по който играят. И това започва да им диктува начина, по който изживяват другите аспекти на реалния живот. Разбира се, това е единият начин да играем игрите.

Да играем играта по друг начин

Другият начин е да кажем – Добре, прекрасно е, че се занимавам с този спорт; или пък ще го правя, защото ми харесва, включват се част от уменията ми, които искам да развия още. Играта може да се включи или изключи, така че ще се потопя изцяло, но няма да се изгубя в нея и играта няма да диктува, да налага как да се чувствам, защото ще продължавам да се забавлявам. Ще запазя и поддържам възможността да израствам в рамките на играта, да трупам опит и изживявания. Но в момента, когато играта приключи ние ще бъдем свободни да се наслаждаваме на всички други аспекти на живот си. Без значение къде сме.

Ще открием, че когато сме у дома, независимо дали сме с най-близките си хора или с по-голямото си семейство, или с приятели, ще се забавляваме с всяка част от изживяването. Няма да си запълваме времето, изчаквайки играта, а ще изживяваме всяка част от нея. Така ставаме присъстващи във всички различни аспекти на играта.

Животът е игра и докато държим тази мисъл в съзнанието, в ума си, ще продължим да играем, но без играта да ни се налага, без да ни ръководи.

Много хора обаче са хванати като в капан в играта и тя не само ги контролира, но и се опитва да ги научи как по-добре да играят. Но не става въпрос да играем по-добре. Заблудата е в следното – ако играя играта по-добре, аз съм по-значим, имам по-голяма стойност.

Играейки, да израстваме

Когато обаче погледнем към играта по-друг начин и си кажем – Добре, искам да развивам уменията си и наистина да се забавлявам с това – то тази гледна точка ни носи друга честота, друг начин на мислене. Оставаме свободни и няма значение накъде върви и как върви играта.

Играем игри в професионалното си поприще, като родители, приятели и т.н. Идеята е, че винаги можем да играем играта без да влагаме в нея нещо, което не съответства на истинската ни същност. В такава игра ще продължим да бъдем себе си и да се забавляваме. Същевременно ще сме в състояние да преминем към друга игра, след като приключим първата. И ще можем да се придвижим от едно място на друго, което обогатява, създава разнообразие, създава разширение. И това е.

Идеята на цялата тема е да разберем, да запомним, че ние сме тук да играем – това е, което ни дава възможност за израстване. Играта има своята цел, но това не е да спечелиш или да загубиш . . . и после край.

Нашият личен избор

Но това можем да го разберем само като погледнем на живота си от по-широката ни перспектива. Можем да играем каквито роли поискаме – в спорта, в професията, у дома; можем да използваме уменията си, за да напредваме, но същевременно тези роли и игри не могат да ни определят, ограничават или формират. Просто трябва да се забавляваме, използвайки уменията си, бидейки съ-творители на това, което се разиграва. Това е разликата.

Гледайки какво се случва по света, хората смятат, че всъщност светът контролира, ограничава или диктува живота им. Гледайки по този начин на нещата, ние определяме, че нямаме шанс или свобода да решаваме. По един или друг начин позволяваме на играта да ни формира. Ако подходим по различния начин – коментирахме преди малко – то ние ще формираме, определяме играта.

Знам, че сега Егото ще се включи и ще каже – Случаят не е такъв. Как можеш да правиш това?

Но в същото време осъзнаваме, че докато играем играта не става дума за нас, не става въпрос да се загубим в нея, а да осъзнаем, че това е игра. Как избираме да играем, как избираме да се развиваме, да израстваме, как избираме да формираме всяка част от нея и самата игра като цяло. Това е изборът, който имаме. Не сме ограничени абсолютно по никакъв начин.

Въпреки че винаги можем да влезем в капана. Разигравани са доста рестрикции, диктатури, хаос, противопоставяния, интензивни процеси, взривяващи емоции. . . и толкова много хора са изгубени във всичко това.

Но това всъщност е само сцена. И наблюдавайки я, бихме могли да кажем – Какъв фантастичен филм; каква невероятна игра. Как точно да избера да играя?

И отново личната отговорност

Когато сме свързани с Висшия си Аз, ще разглеждаме нещата като игра, няма да се изгубим в нея и няма да позволим играта да диктува живота ни, да ни управлява. Ще погледнем към играта и ще си кажем – Как да я формирам от тук насетне, какъв избор да направя? И дори не говорим за интерпретиране; не искаме да интерпретираме. Ще погледнем какво се случва и как разглеждаме тази възможност. Като възможност наистина да се потопя и да изживея истински нещо, което не съм изживявал преди. И което да използвам. И което не само да обогати моя опит, но същевременно да бъда съ-творец в надграждането на цялата игрална площадка.

За много от нас този порив е толкова мощен, за да дойдем тук и да си кажем – Добре, време е да влезем в ролята си и да изиграем нещо много по-силно отколкото до сега. Не сме тук, за да се облегнем назад и да оставим света да ни оформя. Ще седнем на шофьорската седалка и ние ще оформяме света. Приемаме тази роля, така че нека да поиграем в дълбочина с тези неща.

Със сигурност, за много от нас играта на живота изглежда на повърхността като предвещана от колективна гледна точка. Сякаш нищо не можем да променим. Но . . . . .

Превод Евангелия Джингарова / Редакция Димитрина Спасова