Franco DeNicola Who Are We and Where Are We From Episode 1 Advancing consciousness Series
Играта, наречена Живот
Кои сме и от къде идваме? Смятаме тези въпроси за добро начало, за да получим по-дълбоко разбиране за нещата. Всички ние играем игра – играта, наречена Живот.
Знам, че много хора не приемат живота като игра. Но вече има все повече хора, които разбират, че животът е игра. Повечето мислят – да, ние сме тук, в това тяло, на тази планета, нещо ни е поставило тук да водим този живот и правим всичко необходимо да продължим напред по всякакъв начин, да получим каквото можем от живота и след това го напускаме.
От една страна играем тази игра – Живота и преминаваме през всички предизвикателства, които предлага. В същото време се опитваме да проявим същността на това, което сме. Тази същност, за която сме изключително осъзнати като деца, и която след това силно компресираме. Свиваме я максимално до цяла система от вярвания, идеи, концепции до такава степен, че изцяло забравяме, че ние сме нещо повече от това физическо тяло и физическо преживяване.
“. . . идвайки в този материален свят, ние трябва да се проявяваме в индивидуални форми. . . колкото по-голяма е дълбочината на интеграция във физическата реалност, толкова съзнанието ни ставаше все по-ограничено, а не Вселенско и толкова по-голямо беше отделянето от Единството”
От каква позиция играем играта, наречена Живот?
И в един момент приключваме с играта Живот такава каквато е, като сме използвали, играли сме само чрез собствената ни външна отправна точка, за да определяме кои сме.
Въпросът е, че когато започнем да определяме себе си и това кои сме от позицията на конкретна гледна точка, неминуемо се стига до състояние, при което правим света си много малък, губим връзката със същността си. Напълно вероятно е да сме усещали връзката със същността си в различните етапи от живота си или пък преди да навлезем в този живот, но губим усещането си, че сме много повече от това, което изживяваме като човешка перспектива и човешка физическа форма.
Кои сме?
Кои сме е въпрос, отворен за интерпретиране. Веднъж след като сме дошли в това тяло, самите ние сме се отворили за възможността да разберем какво точно светът отразява обратно към нас – напр. другарите ни в тази игра, бидейки наше семейство, както и другите около нас. А и всичко останало, усвоено, заимствано от нас като начин на живот. И въз основа на всичко това започваме да изграждаме представата си за себе си, за това кой съм / кои сме.
“Да имаш свободна воля означава да имаш способността да избираш посоката, в която ще тръгнеш по пътя, лежащ пред теб СЕГА. Като избираш посоката си, ТИ въвеждаш преживявания в живота си. Именно тук свободната воля взаимодейсва с Вселенския закон за причината и следствието.”
Какво е пол / род?
В повечето случаи „кой съм“ се определя от нашия пол или род и всичко, свързано с него. Но половете / родовете не трябва де се ограничават до единия пол / род или до другия, или до някакъв микс от двата.
Това е съвкупност, породена от различни традиции, различни култури и различни раси. И определянето на тази съвкупност е продиктувана основно от мястото, където човек е роден и от кого е заобиколен – мъже, жени или друга същност, символизираща физическа форма.
И това е първият път, когато се появява полът като принадлежност. Когато приемем дадена култура отново се позоваваме на пола / рода или пък на съответната общност, като вече се класифицираме по следния начин: „Аз принадлежа към тази култура, защитавам следната система от убеждения, аз съм от това семейство, традиция“ и т.н.
Лепенето на етикети
И така започваме да си лепим етикети през целия си житейски път – докато сме в училище, докато учим, докато играем и т.н. Докато изживяваме различните си житейски етапи, ние приемаме идеята, че сме това или онова, че сме добри или не толкова добри, че сме професионалисти в определена област или пък, че не сме професионалисти, приемаме, че успяваме в нещо или пък се проваляма в друго.
Какво сме приели, че сме?
И да, ние сме и това. Но това са все неща, които сме приели / заимствали / усвоили и решили да използваме като част от нашето изживяване, за да изживеем по-пълно всички тези опитности.
В последствие, когато израстваме и минаваме през различни етапи в живота си, ние правим избори за кариера, избори да играем различни роли, включвайки се в семейната динамика по свое желание или пък не, или изграждайки определен вид взаимоотношения с приятели.
Тези роли водят до превръщането ни в майки, бащи, братя и сестри, в професионалисти. Например казваме – работя в сферата на обслужването, всъщност аз съм доктор, аз съм адвокат и т.н. По този начин поставяме етикети на всичко.
И защо сме решили така?
Разбира се това има своето сериозно основание. Когато сме усвоили тези неща, ние сме ограничили каналите на нашето възприятие, за да си позволим да навлезем в дълбочината на тези опитности.
Целта е наистина да извлечем поука от тези преживявания и да изчистим конкретни идеи и концепции, които сме заимствали или повлекли със себе си от вероятни минали животи.
“Личните ви убеждения радикално влияят върху живота ви, бъдещето ви, и е изцяло във ваша власт да се промените.”
За да трансформираме свръхидентификацията с физическото тяло
Дошли сме тук, на Земята, да изживеем трансформация. И идеята на тази трансформация е да навлезем дълбоко в самата нея и самите ние да определим кои сме. За нас това е възможност да изживеем тази трансформация и да преминем през нея. Това е, което правим в момента.
В действителност преминаваме през мощно енергийно състояние на раздвижване – съзнателно придвижване, пробуждане и повторно свързване. И започваме да виждаме все повече от истинската си същност, отколкото сме свикнали да виждаме до момента през ограничената си отправна точка на свръхидентификация с физическо си тяло.
Цитатите са от книгата “Децата на Закона за Единството и Изгубеното Учение на Атлантида”
Превод Евангелия Джингарова / Редакция Димитрина Спасова
