Попитах един от приятелите си, който прехвърляше 70-те и вървеше към 80-те, какви промени усеща в себе си.
Изпрати ми следните доста интересни насоки, които бих искал да споделя с вас. . .
След като обичах родители си, братята и сестрите си, съпругата си, децата си, приятелите си, сега вече започнах да обичам и себе си.
Току-що осъзнах, че не съм географският Атлас, за да побера и нося целия свят на раменете си.
Вече спрях да се пазаря с търговците на зеленчуци и плодове. Няколко пенита отгоре няма да направят дупка в джоба ми, но могат да помогнат на бедния човек да събере парите за училищната такса на дъщеря си.
Оставям на сервитьорката голям бакшиш. Допълнителните пари могат да предизвикат усмивка на лицето и. Тя се трепе много повече от мен, за да преживее.
Спрях да казвам на по-възрастните, че вече много пъти са ми разказвали тази история. Защото точно тази история ги кара да върнат назад лентата на спомените, на паметта и да преживеят отново миналото.
Научих се да не поправям хората, дори когато знам, че грешат. Не е мое задължение да превърна всеки в перфектен човек.
Свободно и щедро раздавам комплименти. Комплиментите подобряват настроението не само на този, който ги получава, но и на мен самия. И един малък съвет към получаващия комплимента. Никога не омаловажавайте комплимента. Просто кажете: „Благодаря!“
Научих се да не се тревожа за гънка или петно на ризата ми. Индивидуалността говори мнгого повече от външния вид.
Страня от хора, които не ме оценяват. Те може и да не знаят колко съм ценен, но аз знам.
Оставам хладнокръвен, когато някой играе нечестно и се опитва да ме изпревари в състезанието с плъхове. Аз не съм плъх, а и не участвам в никаква напревара.
Уча се да не се смущавам от емоциите си. Точно моите емоции ме правят човек.
Научих се, че е по-добре да оставиш егото си, вместо да прекратя една връзка. Егото ми ще ме държи настрана, докато във връзките никога няма да съм сам.
Научих се всеки ден да живея така, сякаш е последният. Все пак би могъл де е последният.
Правя това, което ме кара да се чувствам щастлив.
Нося отговорност за своето щастие и го дължа на себе си. Щастието е избор. Можеш да си щастлив по всяко време. Просто избери да си щастлив!
Реших да изпратя тези насоки на всичките си приятели. Защо да чакаме да станем на 70 или на 80.
Защо да не ги практикуваме на всеки етап и във всяка възраст от живота си.
