Франко Де Никола Епизод 28 До колко можем да избираме преживяванията си?

До колко можем да избираме преживяванията си? Това е един много добър въпрос.

Има моменти когато много хора казват следното: „Знаеш ли, искам живота ми да бъде друг или пък да протича по друг начин. И всъщност не живея живота, който желая. Какво да направя, за да го променя? Дали няма да се проваля или да изгоря? Как да знам дали ще постигна успех? Как да сме сигурни, че е това, което наистина искаме?“ И всякакви други въпроси от този род.

Ще помоля Кимбърли да прочте въпроса, който създаде целия този епизод. Ще бъде от полза за много хора.

И така, въпросът:

„Казвате, че можем да избираме преживяванията си. Какво означава това? Да речем, че искам да създам собствен бизнес. Обаче нямам средствата за това. Все още ходя на работа и плащам сметки. Къде е свободата във всичко това? Трябва ли да приема факта, че мога да свърша като бездомник и въпреки това да пристъпя към действия?“

Добре, добре, разбрах.

Нека започнем с първата част. В самото начало казваме, че можем да избираме преживяванията си. Какво означава да избираме преживяванията си?

Да започнем от самата сърцевина на процеса

Как работи всичко това? Ние сме. . . Самият Първоизточник е. . . Добре, момент. . . Ние сме проекция, холограмна проекция в една видеоигра, която непрекъснато се доразвива. До такава степен сме вкоренени в това виедо, че сме го превърнали в реалност. Това е и основната причина, поради която първоначално сме решили да се включим в играта.

След като сме дошли тук да играем тази игра, ние искрено сме пожелали да изгубим колкото се може повече спомени от предишни преживявания. Както знаете тези спомени са същността на Първоизточника.

Причината да искаме да изгубим спомените, е да можем наистина да встъпим в тази игра. Да бъдем истински интегрирани в нея, така че да получим пълно изжвяване.

Тази игра на планетата Земя е Царство, напълно откъснато чрез разделението, чрез полярността и други неща от сорта. Освен това в повечето случаи е в състояние на пълна забрава.

Някои от нас са запазили определени спомени и естествено, в нашето пътуване, ние си припомняме много от тях.

Ние избираме как да изживеем живота си

Да се върнем назад, когато сме решили да играем на тази площадка. Ние сме имали конкректни предпочитания, направили сме съответните избори. Избори, за това как бихме искали да изживеем живота си.

Така че попадаме във видеоиграта с предварително проектирана идея. Просто сме си казали: „Това е моето намерение и аз го следвам.”

Появяват се няколко неща, на които мястото им е точно тук.

Първата част от нас, която е избрала да дойде и да играе тук, на тази площадка, е душата ни. Аспектът на нашата специфична същност, който иска да дойде и да играе тук. Този аспект на Първоизточника, тази душа има много други въплъщения. Някои от тях вероятно са на тази планета, други – на други планети.

И така, като не-форма или каквото е, аспектът на нашата същност вижда възможността да играе на планетата Земя. И избира да слезе и да използва физическото, което е холограмна проекция. Прави първия си избор като казва: “Отивам да играя на тази площадка.“

Ние решаваме да играем на тази площадка

Да хвърлим поглед назад. Преди да бъде направен този избор, ние посещаваме Земята и прекарваме малко време като наблюдаваме човешките преживявания. Наблюдаваме други ролеви играчи.

Също така може да имаме душа – близнак, която вече е на тази планета. Това е напълно възможно. Така че можем да се свържем, да наблюдаваме и да получим впечатления от това наблюдение. Разбира се, всичко това е несъзнателно за лицето, приело човешкото тяло. Но пък са налице един красив диалог и много впечатления.

Ако нямаме душа–близнак на планетата Земя, то пък имаме достъп до други сродни души или дори до други източници, които са вече въплътени и имат тези преживявания.

Освен това имаме възможността да изпитаме колко интензивно, наситено би било преживаването. В този случай можем да направим така, че да се въплътим временно в друга физическа форма. Сякаш сме на нечий гръб. Сякаш сме на раменете на някого. Така ще усетим чувството да бъдем физическа форма, свързана естествено с Гая. Ще придобием усещане за всички тези човешки същности, така че да вкусим от техните преживявания.

Избираме да се въплътим

След като сме направили всичко това, избираме и казваме: „Добре, заинтересован съм да вляза във физическа форма.“

Веднъж след като сме взели решение, душата ни да се въплъти във физическа форма, следващата повратна точка или избор е да наблюдаваме планетата.

Едва тогава можем да усетим различните енергии и пластове на съзнанието, които са включени. Това означава различни части от света в различни култури.

Освен това можем да наблюдаваме различните физически тела, можем да видим какво представлява енергийната област на тази времева земна линия. И всичко останало, което се разиграва.

Можем да наблюдаваме какво преживяват физическите същности в определените ареали. И не само можем да проверим женската и мъжка версия, но и да получим усещане и за двете. Съответно можем да направим избор, дали ще влезем в мъжко или женско тяло.

Кога решаваме да преминем във физическа форма

Така че след като сме стеснили параметрите на проучването до определена област и сме дошли до точката да вземем решение в каква семейна динамика да попаднем, започваме да се оглеждаме за възможностите, които се появяват като физически форми. Физически форми, които се репликират.

Опитваме се да видим генофонда на родителите, какви са наличните нива на съзнание и на каква игрална площадка са. И като казвам игрална площадка, имам предвид начина на взаимодействие, преживяванията и т.н.

Трябва да направим всичко това, трябва да опитаме от всичко по малко, да вземем образци и след това да решим в кои физически същности да влезем. Може да е една или две, или три, или повече. Физическите същности, които сме избрали са все още в утробата на майката.

Когато преминаваме през тези процеси, ние допълнително изживяваме какво е усещането да бъдем не само форма, но и енерии, които се разменят и движат наоколо. Също така усещаме преживяванията на майките ни.

Можем да видим как е настроена динамиката и да проверим дали съотвества на намерението ни за преминаване във физическа форма.

Играем роля, която да допринесе за развитието на човечеството

Дошли сме тук, на Земята, с намерението да изживеем различни опитности и възможности. За да напредне душата ни в развитието си. Но в повечето случаи сме тук, за да играем роля, която да допринесе за развитието на това, което можем да наречем човечество на игралната площадка.

След като вече имаме яснота какво сме решили, избираме родителите, чрез които да се появим. Или жизнените потоци, чрез които да дойдем. Изчакваме бебето да се развие в утробата на майката.

Междувременно можем да идваме и да си отиваме, да взимаме образци от преживяванията, да пробваме по малко от различните опитности колкото често искаме до момента на раждането. И точно преди момента на раждането или веднаа след това можем да влезем в тялото; да се въплътим.

Докато се случва всичко това, ние имаме възможност да играем с наличните човешките същности.

Почти е като да отидем в магазина и да срещнем всички тези човешки същности, които имат конкретни предложения.

Всяко човешко същество има определени предложения, но също така притежава и съответните умения, енергии, история. И всеки един от нас избира това, което в действителност най–много му допада за това изживяване тук на Земята.

Тогава се въплъщаваме в човешкото същество и се споразумяваме. Правим уговорка с родителите си или по–скоро основно с майка си и след това с всеки друг, който е въвлечен.