Постигане на по-разширено осъзнаване Епизод 19, част 3
Продължаваме със следващия ни въпрос /въпрос № 2/, който е свързан със смъртта на егото, погрешната идентичност, аспектите на егото, гласовете в главите ни и как да се погрижим за тях, за да не властват така силно през цялото време.
Не влизайте в битка с егото, останете в неутрално състояние
Добре, нека го кажем така . . . Ще дам пример, който съм ползвал и преди. Имате си работа с хленчещи деца и сте подразнени от тях, защото непрекъснато искат нещо, вкопчват се в крачола ви или в полата ви и се влачат след вас мрънкайки: „Искам това, искам онова, искам другото!“
И ако точно тогава кажете „не, не, не“, влизате директно в конфликт или битка, тъй като исканията им са налице, молбата им също, а вие ще се оплетете или въвлечете в конфликта, отговаряйки „не, не, не“. И да речем че продължавате да ги убеждавате, казвайки: „Не, не искам да го правя!“
Ще направя едно пояснение: ако решите да кажете „не, не може, време е за вечеря“ или посочите друга причина, то вие бивате въвлечени и допринасяте за пресъздаването на ситуацията, в смисъл такъв че вече съществува едно непоколебимо желание от една страна и едно твърдо намерение от друга, които са в пълно противоречие.
С егото нещата са много сходни. Да се върнем към примера с децата. Ако се обърнете към детето и му кажете: „Чуй ме сега! Можеш да избухваш когато искаш и за каквото искаш, можеш да пищиш за щяло и нещяло или да разпиляваш каквото решиш, но ти казвам съвсем ясно, че нищо няма да се промени. Точка.“
И оставате в неутрално състояние, не наливате масло в огъня, не нажежавате повече ситуацията, спирате да се борите с него, не го убеждавате или пък нещо друго.
„Не“ означава „не“, няма повече да играем там, няма повече да ходим там и няма значение ти какво ще правиш!“ Детето ще започне да пищи по-силно или каквото там реши; егото прави същите неща.
А какво е всъщност желанието на егото?
Търси вашето внимание, иска да ви обърка, настоява на своето. А какво е всъщност желанието му? Да ви държи объркани/разсеяни, да ви държи в поляризирания свят, да ви държи в нискочестотните вибрации. Егото е програма, създадена точно за това – да ви държи в подчинение. Създава история след история, използвайки всичките ви ресурси от подсъзнателния ви ум за всеки или всяко нещо, което вече е било обозначено/окачествено, дефинирано. Или, ако е необходимо, поставя нови етикети на всяко нещо, което вижда, на всяка програма, състояние, на процеси/събития, на които сте изложени, на другите хора. И ще го прави, за да продължи да съществува в ума ви.
Не казвам, че всичко се случва по този начин. Но по–голяма част от хората така са свикнали с това което егото им втълпява, че чувстват, сякаш това са самите те. Но, както и да е. Когато навлизате в състояние на по–разширено осъзнаване и започнете да различавате егото от по–висшата си същност . . . Нека да поясня . .
Три нива на съзнание
Имате три нива на съзнание, които ви подкрепят. Имате своето тяло. Имате вродено/инстинктивно съзнание и това, което то споделя с вас е подкрепено от Гайа. Имате своята човешка същност, съвкупност от всички човешки инкарнации на всички различни етапи, която споделя своята мъдрост и съзнание на издръжливост. Добавяме и съзнанието на вашата душа. И същевременно, този малък програмен продукт /егото/, този старши разум, създава цяла една различна история по един невъобразимо шумен начин.
Както при примера с детето и с всичките му искания и изнудване или каквото и да е. Или пък егото. Идва при вас с една или друга история, за да получи своето, докато почти ви доведе до състояние, при което отричате всичко около себе си и остава да съществува само един индивид, едно същество. При тази ситуация казвате кротко/спокойно:
„Няма да остана фокусиран в това; ще присъствам/участвам/усещам всяко нещо, което ме заобикаля в момента; ще правя, каквото имам да правя; ще следвам сърцето си в това което правя, без значение ти какво искаш; няма да ти обръщам внимание!“
Ами, така е с егото. То ще продължи да върши своето.
Винаги се обръщайте към егото с благодарност
Последното нещо, което искате, е да се борите с него, да се опитвате да го убеждавате или нещо подобно. Не искате да сте в състояние, при което чувствате раздразнение, просто защото егото казва, как стоят/изглеждат нещата.
Мощна практика
Изключително мощна практика е да останете в това съхраняващо ви / запазващо ви състояние, което означава, че от една страна чувате този диалог и проявявате интерес, какво друго би могло да изникне, а в същото време не се оставяте да бъдете емоционално натоварени/въвлечени. Просто получавате информация за случващото се, обръщате се към егото и казвате съвсем добронамерено:
Добре, знаеш ли, няма значение, какво казваш и как го казваш; как ще го представиш; как се разиграват нещата според теб. Аз няма да се съобразявам. Избирам да не те подкрепям в този случай. Избирам да отместя вниманието си от това, което споделяш през цялото време и да го насоча към вечното познание.
И разбира се егото отново ще се появи и ще каже: „Как може да му се доверяваш? /на вечното познание/ Аз съм тук, за да изследвам, да те защитавам, да те пазя. Аз съм този, който ти позволява да научиш/разбереш, какво се случва. Аз съм този, който ти показва, кой се възползва от теб.“
А вие просто отговорете в същия благ дух:
Няма значение какво има да казваш или каква роля си изиграл! Аз ти благодаря! Признавам колко много си ми служил! Приемам всичко, което си направил за мен, без значение как е завършило то! Аз го оценявам и ти благодаря за тези преживявания. Благодаря ти за всяка част от тях и точно заради това те обичам! Но сега те освобождавам от твоите отговорности! Освобождавам те от това да си толкова активен в това пътуване, при което ние продължаваме напред!
Искане от сърцевината на Божествената ви същност
Подхождайки по този начин, вие оставате в едно неутрално, спокойно състояние, защото не бихте искали да се борите с егото. И тогава отправяте вашето искане от сърцевината на това, което сте, от сърцевината на вашата божествена същност, от вашата обединена част, която е умът, душата, човешката същност и тялото, това което споменахме преди, плюс всички подпомагащи енергии около вас. Вие всъщност произлизате/произхождате от цялата тази съвкупност, а не от историите, които его-умът продължава да излъчва.
И винаги се обръщате към егото с благодарност:
Благодаря ти, оценявам те, обичам те, но те пускам/освобождавам, свалям всякакви обвинения от теб, позволявам ти да си отидеш!
И точно това трябва да правите всеки път, когато егото изскочи. Ще забележите, че ако не му обръщате внимание, вие навлизате в състояние на наблюдател, както при дете, което внезапно избухва, и казвате спокойно: „ Виж, можеш да правиш каквото искаш, но нищо няма да се промени! Продължаваме, накъдето сме тръгнали.“ По същия начин общувате с вашия его-ум.
Отново се свързвате със себе си
Ще установите, мога да го потвърдя от личен опит, както и от опита на много хора, които са го приложили, че егото отново ще се опитва ви срита, но всеки път все по-кротко и по-леко. То просто открива, че вече не постига същия ефект. Не ви вади от релси по начина, по който го е правил преди. Всичко започва да се променя. И това което се случва е, че вие отново се свързвате със себе си. Свързвате се със себе си в смисъл, че вече не поглъщате същото количество входяща информация/енергия от това, което егото казва на ниво ум. Компютърната програма може и да е активна на определено ниво, но не вкарва тази информация/енергия, за да я използва за създаване на реалност, която смятате за ваша. Използва много повече от другите входящи информации/енергии.
Нека поговорим за мозъка
Нека поговорим за мозъка – ляво полукълбо, дясно полукълбо. Дясното полукълбо постоянно получава информация. Не само от тялото ви, но и от човешката ви същност. От душата ви и чрез третото ви око, което е свързано с други прояви/аспекти, съществуващи не само на Земята, но и на други планети. Заради цялата тази входяща информация/енергия, то е така съзидателно и са му присъщи творчеството и богатото въображение. То приема тази информация и в действителност я препраща към лявото полукълбо. Компютърната програма на егото е в лявото полукълбо, не пребивава в дясното. То е в лявото полукълбо и поема информацията. Опитва се да я изкриви възможно най-много, за да пресъздаде старата действителност по начин, който я прави силно въздействаща. Затова когато аналитичният мозък влезе в аналитичен режим, той е много силен.
Егото е внедрено в лявото полукълбо
Лявото полукълбо иска от нас да видим това, което виждаме, но пък егото е внедрено точно тук – в лявото полукълбо. Тази оперативна система, този софтуер иска да манипулира това, което виждаме. Иска да манипулира начина по който се чувстваме, нашите изживявания, как ги приемаме, и т.н. Това за което говоря е в емоцията, в първосигналната реакция. Това е в изчислението, в построяването на нашата действителност, всичко около нас, което ни ангажира.
Как егото става все по-тихо и по-тихо
Затова е най-правилно да се съсредоточим върху това което казва егото и наблюдавайки го, просто да кажем:
Чувам какво ми казваш, приемам присъствието ти, признавам твърденията ти и потвърждавам историите ти или каквото ми казваш. Изказвам дълбока благодарност, обичам те, но те освобождавам от твоите отговорности. И от сега нататък избирам да не използвам това което имаш да ми кажеш като част от моето съзидание, от моето творение.
И когато започнете да правите това по-често, егото става все по-тихо и по-тихо. Ще може да различите дори мисловните форми. Същата техника може да използвате и по отношение на мисъл-формите, когато се появяват:А какво ще кажеш за това?“ Ако усетите появяването на такава мисъл-форма, представете си как с лекота казвате „Благодаря!“ и я оставете да отмине.
Да ги пуснем в пространството
Пуснете я в пространството. Пространството е първоизточникът. Каквото и да поставите там, то прости си отива. Всъщност се връща към същината си, това което наричаме същност на самия източник.
Когато се появи мисъл, основана на егото, веднага ще усетите колко е различна. Тя е с много ниска вибрация, много подобна на това, на което сме свикнали. Просто се вижте как казвате: „Благодаря и довиждане!“
Това съм го правил години наред. Помня, че когато се появяваха мисъл-формите от егото си представях папки с файлове, които изхвърлях. Знам, че това днес не е толкова обичайно, но просто я оставете в пространството и с лекота ѝ кажете „Чао и до скоро!“ Това е, което трябва да направите.
Надявам се, да е полезно и за вас. Упражнявайте се и не се отказвайте от тази практика, не се борете с егото, просто само се упражнявайте. Колкото по-често го правите, толкова по-тихо и по-тихо ще става то. Ако се страхувате от егото, ако успеете да видите колко е мощно или нещо от сорта, познайте какво ще се случи? Ще започне отново да преоформя, да нагласява или подкрепя старата ви действителност. Това е начинът, по който работи. Ако не му давате власт, ако не го подхранвате, то се смирява.