Доцент Емилия Атанасова
Институт по почвознание, агротехнологии и растителна защита ”Н. Пушкаров”
Сминдухът е едногодишно растение от семейство Бобови (family Leguminosae), което се отглежда като подправка, медицинско и фуражно растение. Според някои автори сминдухът е едно от най-старите известни растения в човешката история. Той има два ареала на произход – Индийския субконтинент и Източния Средиземноморски район. Широко се култивира в райони с умерен климат и тропическите райони на Средиземноморието, Европа и Азия. Добре познат е в Китай, Индия, Северна и Източна Африка.
♦ Градински сминдух,тилчец,чимен – Trigonella foenum grecum L.
Коренът на растението е прав, вретеновиден. Стъблото е плътно, гладко, високо до 60 см, с диаметър на храста около 30 см, което позволява механизирано отглеждане и прибиране. Цветовете са единични, бледокремави, разположени в пазвата на листата. В България няма селекционирани сортове и се разпространяват местни форми. Отглежда се на леки, но добре обработени и запасени с влага и хранителни вещества почви. Засява се рано напролет, през март, редово при разстояние 20 см между редовете. Семената се засяват на дълбочина 2-3 см. Те поникват за 8 дни. Растенията цъфтят след 40 дни, семената се оформят след 50 дни, а узряват след 70 дни. Прибират се целите растения преди пълната зрелост на семената и се доизсушават на сянка.
♦ Полски сминдух – Trigonella coerulea L. SER
Стъблото на полския сминдух е гладко, високо до 90см, с 5-7 разклонения, с диаметър на храста над 30 см. Цветовете са бледолилави, събрани по 30-35 в съцветия класчета, носени от дълги дръжки. Сее се през март. Използват се младите листа и стъбла с цветовете и семената. Обикновено растенията се прибират във фаза пълен цъфтеж, когато една трета от цветовете имат семена в млечна и восъчна зрелост. Доизсушават се на сянка. Много добро медоносно растение.
Градинският сминдух е известен още като гръцки чимен или фенугрик. Той е добре познат от древността, където старите гърци, римляни и египтяни са го използвали като лекарствено и хранително растение. В Египет то е служело за култови цели при балсамиране на мъртвите. В Древен Китай е ползвано също с лечебни цели. Влиза в състава на много афродизиаци. Особено популярен сминдухът е бил по времето на Карл Велики, когато в кралските градини е бил на почит. Заради антисептичното му действие чименът се е употребявал за третиране на рани и абцеси, ревматизъм, подагра, екзема, а вътрешно се е приемал за лекуване на бронхити и проблеми с храносмилателния тракт, като диуретично средство. В българската народна медицина се използва против отоци и циреи, в медицината против хелминтози. Намира приложение и във ветеринарната медицина.
У нас семената на сминдуха са важна съставка на шарената сол, използват се при приготвяне на суджуци, наденици, пастърма и други деликатеси от месо и риба. Отлично се комбинират и с други подправки като черен и червен пипер, чубрица, магданоз, копър, джоджен. Свежите листа и клонки на сминдуха са ароматна подправка на ястия от месо.
Страните, в които се произвеждат най-големи количества са Индия, Етиопия, Египет и Турция. В Индия семената се добавят в къри, използват се за производство на бои и лекарства, свежите кълнове се използват като зеленчук. В някои арабски страни от свежите клонки се приготвят различни ястия. В Европа и Северна Америка семената се използват като подправка, в здравословното хранене (свежи кълнове), във фармацевтиката, в хранително-вкусовата промишленост (за ароматизиране на храни и др.).
Семената са с високо белтъчно съдържание, количествата на аминокиселините лизин и триптофан са най-високи. Трябва да се подчертае наличието на една уникална аминокиселина – 4-хидроксилевцин, която стимулира отделянето на инсулин от панкреаса при човека и животните, като по този начин намалява нивото на кръвната захар. Флавоноидите като апигенин, лутеолин, кверцетин и др., които са натурални оксиданти, засилват имунната система, намаляват признаците на стареене на клетките.Семената съдържат сапонини: диосгенин – 0.1 – 0.9% който е предшественик в синтеза на хормоните, ямогенин и фенугрекин.
Сминдухът намалява нивото на холестерола, установен е и противотуморен ефект при животни. Растението възстановява силите на организма, стимулира обмяната на веществата, подобрява храносмилането, действа болкоуспоковащо. Използва се при лечение на анемия и респираторни заболявания. Има данни за пестицидно и инсектицидно действие.
Би било от голяма полза за нашето здраве това ценно растение да навлезе по-широко в ежедневното меню на българина като подправка и в здравословното хранене.
