Доцент Емилия Атанасова
Самардалата Nectaroscordum siculum subsp. bulgaricum, е многогодишно тревисто луковично растение от подсемейство Лукови (Allioideae), семейство Кокичеви (Amaryllidaceae). Синоними – Allium siculum, Nectaroscordum bulgaricum, Allium bulgaricum, Allium siculum Ucria.
Може да се срещне под различни имена: Honey Garlic (меден чесън), Mediterranean Bells (средиземноморски звънчета), Sicilian Honey Lily (сицилианска медна лилия), Ornamental Onion (декоративен лук), Sicilian Garlic (сицилиански чесън.)
Какво означава Nectaroscordum? Според книгата на Джон Брайън „Луковици“ (John E. Bryan – “Bulbs“) наименованието идва от две думи – нектар – това е напитката на гръцките богове и скордум – аромат на чесън. В диво състояние се среща в Мала Азия, северна Франция, Италия, островите Сицилия, Сардиния, Корсика, също така се среща в България, Румъния, Молдова, на полуостров Крим, в Кавказ.
♦ Луковицата е 2-3см, покрита с кафяви люспи. Листата са лентовидни, дълги до 40см, тристранни и по това не могат да бъдат сбъркани с листата на друго растение.
♦ Легенда гласи, че когато Бог създавал растенията, хванал с три пръста листата на самардалата и по този начин се създала характерната им форма. Те израстват през март, цъфтежът е май-юни. Цветоносът е доста висок – 70-130см, увенчан с красиво чадъроподобно съцветие от 20-40 дребни камбановидни цветчета с размер до 2 см, оцветени в няколко цвята – зелено, кремаво, лилаво.
♦ Размножава се със семена и с луковици. Луковиците се засаждат през октомври-ноември на дълбочина около 10-15 см и на разстояние до 25см между тях, за да не си пречат растенията.
♦ Растението е непретенциозно, може да се отглежда на слънчево място или на полусянка. Почвата трябва да е лека, да пропуска вода и въздух. Отглежда се в градините, самостоятелно или смесено с други растения (например с Хоста) или на групи, пръснати в моравата. След няколко години луковиците се размножават и може да се разсадят. Размножава се и със семена, които узряват през август.
През 2009 година в Брюксел на изложението за цветя е наречена „българското лале”, но у нас не е популярно като декоративно растение, а като подправка със специфичен вкус и приятен аромат.