История на сминдуха (чимен)

История на сминдуха (чимен)

Доцент Емилия Атанасова
Институт по почвознание, агротехнологии и растителна защита  ”Н. Пушкаров”

Отново за сминдуха – едно интересно растение с хилядолетна история, използвано в целия свят заради аромата, вкуса и медицинските му свойства. Освен това е отлична храна за животните.  Да споменем, че едно от названията му на руски е шамбала. В България се знае твърде малко за лечебните му свойства. На първо място те се дължат на съдържанието на едно вещество – диосгенин, което е характерно за съвсем различна група растения – това са лиани от род Диоскореа – див ям (Dioscorea villosa и др.), които не се срещат на нашата географска ширина. Диосгенинът е предшественик на половите хормони при човека, т.е. това е растителен естроген. И още два много важни ефекта – първият – сминдухът намалява нивата на холестерола и вторият – намалява съдържанието на кръвната захар благодарение на съдържанието на уникалната аминокиселина 4-хидроксилевцин (използва се при лечение на диабет). Може да продължим да изброяваме ползите, но да спрем дотук и да се обърнем към историята.

♦ Древните индийски ведически текстове „Сушрута-Самхита“ и „Аштанга-Санграха“,  които са на възраст повече от 5000 години,  описват билкови смеси, в които влиза сминдухът.  Листата са употребявани от индийските брамини в религиозни  церемонии преди хиляди години. На територията на Ирак са намерени овъглени  семена с възраст, определена с радиовъглероден анализ на 4000г. пр.н.е. В тибетските манастири са намерени трактати на палмови листа и каменни плочки, в които има сведения за лечебните свойства на чимена.

♦ Към II в.пр.н.е. са датирани изсушени семена от чимен, намерени в гробницата на Тутанкамон. А в египетските пирамиди са намерени папируси с трактати за неговите лечебни свойства. Известно e, че растението е влизало в състава на смес,  използвана за балсамиране. Употребявано е и като храна. В древния Египет е използвано за облекчаване на болките при раждане и за усилване на лактацията при кърмене. В Египет и Индия красавиците от харемите на богатите емири консумирали печени семена от чимен, за да бъдат по-закръглени и привлекателни. „Ако тялото се маже с маз от семена на чимен, кожата ще стане красива, без нито едно петънце” – така гласи една  древноегипетска рецепта за маз от чимен от около 1500г. пр. н. е.

♦ В древния Рим и древна Гърция са ценяли гастрономическите и лечебните свойства на растението.  Древните гърци забелязали,  че животните пасат сминдух,  когато се отказват от друга храна и започнали да го добавят към храната на болни животни. След това започнали да го употребяват и за лечение на хора. Хипократ високо е ценял лечебните свойства на сминдуха.  Персийският  (таджикси) лекар и философ  Абу Али Хусейн ибн Сина, известен в Европа с името Авицена, го използвал за лечение на болки в гърдите  и гърлото, за лечение на възпаление на стомаха и язви.

♦ Йосиф Флавий в „История на юдейските войни“ съобщава за това, че по време на обсадата на Йерусалим от римляните (66-70г пр.н.е.) защитниците на града добавяли семена от чимен в кипящото масло, което изливали върху стълбите на атакуващите римляни. Така маслото ставало по-хлъзгаво.

♦ По време на Арабския халифат растението попада в Испания, но до наши дни се запазва само названието на испански и португалски (alholva и alforba), като  растението е напълно забравено.

♦ През VIII век Карл Велики – крал на франките, херцог на  Бавария и император на Запада
използвал сминдуха като средство против оплешивяване.

♦ В Средните векове растението се ползвало широко в народната медицина. В манастирите на ордена Свети Бенедикт,  които през Средновековието  били основни огнища на културата на Западна Европа се обобщавал  и разширявал опита за използване на растенията в медицината, в това число и на сминдуха. От IX век се използва за лечение на стомаха, за рани, при  треска, респираторни заболявания,  при болезнениа менструация.

♦ На листата на сминдуха е посветена и отделна глава в книгата за билки “Алиада Ансата”.

♦ В Северна Америка колонизаторите ползват сминдуха за лечение на женски болести. Той е главен компонент на знаменитото билково лекарство на Лидия Пинкхем, известно средство против менструални проблеми.  Американската създателка на това лекарство го обявава за най-великото медицинско откритие на 19 век.

Така в историята се е формирала традицията за ползване на сминдуха за храна и като лекарствено средство.
В древната индийска наука  Аюрведа се използва при лечение на язва, за укрепване на женското здраве.
Аюрведична характеристика – има горчив, остър и сладък вкус, има загряващо действие, намалява вата и капха доша, увеличава питта – доша. Подхранва кръвта и костния мозък. Въздейства на храносмилането, дихателната, отделителната и половата системи.

Facebook Коментари