Доцент Емилия Атанасова
Институт по почвознание, агротехнологии и растителна защита ”Н. Пушкаров”
Водният крес (Nasturtium officinale) е водно растение с приятен яркозелен цвят и уникален леко лютив вкус. Употребява се за храна от хората откакто има написана история. Този деликатен зеленчук се консумира във всички части на света – има информация за растението на 34 езика. Съдържа 15 важни витамини и минерали, от древни времена здравословните му качества са високо оценявани.
Хипократ – бащата на модерната медицина, когато основал първата болница на остров Кос, (около 400г преди Христа) преднамерено я разположил до един поток, така че да може да отглежда и доставя достатъчни количества воден крес, който да използва при лечение на болните.
Водният крес е най-старият от листните зеленчуци, употребяван е за храна от перси, гърци и римляни. Прочут персийски хроникьор съветва персийците да хранят децата си с воден крес за добър растеж. Той горещо препоръчва на персийските и гръцките войници да консумират крес. Въпреки че прочутите владетели не са знаели какво се съдържа в растението (минерални вещества и витамини), те са знаели, че техните войници са в по-добра форма, когато консумират ежедневно воден крес.
Римляните също са използвали крес като салата. Обичаен начин на приготвяне по онова време е бил със зехтин и оцет. Също така го приготвяли с кимион, черен пипер и листа от мастиково дърво (лентискус).
Джон Герард – 1636 в „The Нerbalist“ препоръчва водния крес като противоскорбутно средство. Капитан Джеймс Кук включва водния крес в диетата на мореплавателите по време на своите околосветски пътешествия. Има данни, че растението е отглеждано в Ерфурт, Германия, в средата на 16век.
Култивирането в Англия започва около 1800, когато фермерите около Лондон започват да го отглеждат и да го употребяват в салати.
Според историческите сведения нежните клонки воден крес са се консумирали самостоятелно или с други зеленолистни зеленчуци в салати или като гарнитура към горещи и студени ястия. В някои държави дори има прочути рецепти с воден крес. Например във Франция е известна превъзходна супа от картофи и воден крес (Potage Cressionniere), която може да се сервира гореща и студена. В Англия са много популярни сандвичи с воден крес, обичайно се сервират с чая в семейството. В Италия добавят нарязани стръкчета към супи (минестроне и др.).
В Китай много отдавна се консумира с яйца или в различни супи. В Америка се употребява по различни начини – в салати, супи, сандвичи, сосове и зеленчукови ястия.
У нас водният крес расте в диво състояние край реки, потоци и други водоеми, край морето. Други наименования на растението са мокреш, поточарка. В Европа и Америка се отглеждат различни сортове воден крес в басейни с течаща вода. Например във Франция, Италия, Холандия и други европейски страни се отглеждат сортовете Ерфуртски, Безцветен, Културен. Отглежда се също и в парници целогодишно.
Понастоящем това растение се счита за суперхрана, която има голямо значение в лечението на рак. Това е доказано с много научни изследвания. Според американски източници водният крес съдържа повече калций от млякото, повече витамин С от портокала и повече усвояемо желязо от спанака.
Водният крес е по-добър източник на витамин С, В1, В6, К, Е, желязо, калций, магнезий, калий, манган и цинк от ябълките, броколи и доматите.
Вкусни и полезни рецепти с Воден крес можете да намерите в раздел “Рецепти”
