Доцент Емилия Атанасова
Институт по почвознание, агротехнологии и растителна защита ”Н. Пушкаров”
„Ако хората знаеха какво се съдържа в сминдуха,
то биха го продавали на цената на златото…”
„Сто болести – и сминдухът е тяхното лечение…”
Из древноарабски книги, II-III век н.е.
В последните години все повече нараства интересът към природосъобразното хранене. Природата – наша майка, ни осигурява всичко необходимо, за да се храним здравословно. Изборът е наш… Предлагам на вашето внимание едно интересно и слабо познато у нас растение – сминдуха. Защо познат и непознат? Защото кой не знае и не е използвал шарената сол – любимата на всички деца, а и на нас – възрастните, ароматна подправка. Да, знаем я и я употребяваме, дори знаем, че в нея има сминдух. Някои ползват при приготвяне на луканки, колбаси, за кайзероване на меса като консервант и подправка чименът. И като разберат, че това е едно и също растение, се учудват. А какво всъщност е това растение, което, оказва се, е едновременно ароматна подправка, лекарствено растение с много положителни ефекти върху човешкото здраве и отличен фураж за животните.
Сминдухът е едно от най-старите известни растения в човешката история, представител на семейство бобови. Той има два ареала на произход – Индийския субконтинент и Източния Средиземноморски район. Разпространен е в диво състояние в предпланините на Турция, Ирак, Иран и на изток до Хималаите, среща се също в Египет и Етиопия. Широко се култивира в райони с умерен климат и тропическите райони на Средиземноморието, Европа и Азия, също така в Северна Америка. Добре познат е в Индия, Китай, Северна и Източна Африка. Градинският или гръцки сминдух – чимен е тревисто растение, достигащо до 60 см височина, цъфти с единични бледокремави цветове. Отглежда се и друг вид – полски сминдух, чието стъбло е по-високо – до 90см, цъфти с бледолилави цветове, събрани в съцветие, а семената му са значително по-дребни.
Сминдухът е добре познат от древността, когато старите гърци, римляни и египтяни са го използвали като лекарствено и хранително растение. В Египет то е служело за култови цели при балсамиране на мъртвите. В Древен Китай е ползвано също с лечебни цели. Влиза в състава на много афродизиаци. По времето на Карл Велики е било на почит в кралските градини. Заради антисептичното му действие чименът се е употребявал за третиране на рани и абцеси, ревматизъм, подагра, екзема, а вътрешно се е приемал за лекуване на бронхити и проблеми с храносмилателния тракт, като диуретично средство. В българската народна медицина се използва против отоци и циреи, против хелминтози. Намира приложение и във ветеринарната медицина. Наименованието на сминдуха грийк хей – т.е. гръцко сено говори за широката му употреба в миналото като храна за животните. Той увелчава отделянето на мляко при животните и спомага за по-бързия им растеж.
Семената на сминдуха са с високо белтъчно съдържание – 36%, (количествата на аминокиселините лизин и триптофан са най-високи), фибрите са 45,5% (разтворими -32.1, неразтворими -13.3), мазнините – 6%, съдържат също така нишесте (1.6%) и захари (0.4%). Растението съдържа една уникална аминокиселина – 4-хидроксилевцин, която стимулира отделянето на инсулин от панкреаса при човека и животните, като по този начин намалява нивото на кръвната захар – използва се при лечение на диабет. Флавоноидите като апигенин, лутеолин, кверцетин и др., които са натурални оксиданти, укрепват имунната система и намаляват стареенето на клетките. Семената съдържат сапонинът диосгенин – 0.1 – 0.9%, който е предшественик в синтеза на хормоните, което го прави отлична храна за животните. Сминдухът също така намаляна нивото на холестерола, има и редица изследвания, доказващи противотуморен ефект при животни.
Много е широка употребата на това, бих казала, чудодейно растение с хилядолетна история в различни райони на света. Широко се използва в страните от Арабския полуостров, Северна и Източна Африка, Индия и Китай. Използват се всички части на растението – семената, както и свежите и изсушени клонки и листа. Смлените семена на чимена са съставна част на различните видове къри. В някои страни от свежите клонки се приготвят различни ястия. В Египет смлян чимен добавят към брашното за хляб, което подобрява качествата му. Семената са много твърди и смилането е трудно, имат леко горчив, ярко изразен вкус на суров грах или боб. В Близкия Изток и Арабия смлените семена на гръцкия сминдух се наричат хулба и се използват като подправка и за сгъстяване на ястията, както и другите бобови, поради високото съдържание на слизести вещества. Леко горчивият вкус може да се избегне като се накиснат семената за няколко часа или за една нощ във вода. След това може да се изсушат и да се смелят или да се добавят цели в блюдото. Това е полезно да се направи и поради това, че почти всички бобови преди готвене изискват накисване във вода за частичното преминаване на белтъчните вещества в по-усвоима форма.
Много широка е употребата на чимена в Индия – нарича се метхи, консумира се в свежо състояние като зеленчук, използват се и кълновете на растението. Употребява се също така за производство на бои, във фармацевтичната промишленост, в козметиката. Особено любима храна е сминдухът в Южна Индия, в Бенгалия, където болшинството от населението са вегетарианци. Съставка е на индийската подправка панч порон – смес от пет подправки. В Индия изпечените смлени семена се ползват като заместител на кафе. Може да се ползват за приготвяне на чай, като се направи запарка от една лъжичка семена с две чаши вода за пет минути. В Грузия и Армения смлените семена влизат в състава на легендарната подправка хмели-сунели, като и придават леко горчив вкус.
Сминдухът се отглежда лесно, не е претенциозен, устойчив е на засушаване и като представител на семейството на бобовите растения се снабдява с азот от въздуха чрез грудкови бактерии. Можем да го отгледаме сами в градината. Да сложим сминдуха на трапезата – едно заслужаващо уважение растение, истинска природна аптека!