Градински крес

Градински крес

Доцент Емилия Атанасова
Институт по почвознание, агротехнологии и растителна защита  ”Н. Пушкаров”

Наименования: английски  Garden cress, Peppergrass; френски Cresson alenois, Cresson nette; немски Garten cresse;  холандски Tuinkers; испански Bero alenois, Malpica, Mastuerzo hortense; португалски  Mastruco; италиански  Crescione inglese, argetto, Crescione d’ajuola;  румънски  Creson; руски Kрес салат; полски  Rzezucha ogrodowa; унгарски  Kretizsazsa

Крес (Lepidium sativum) – градински крес
Крес салата – ето още една забравена в България култура. Отглеждана и използвана преди време, сега я виждаме в кулинарните предавания по телевизията и се питаме – какво е това растение, което е толкова популярно?

Малко история
Градинският крес се отглежда като културно растение в много страни на Европа, Америка и Азия. В някои райони се нарича градински лютив крес,  лютива трева или пипер на бедните (garden pepper cress, poor man’s pepper).  Някои автори считат, че негова родина е Персия, според други е Етиопия. Бил е известен на египтяните,  древните гърци и римляните. Ксенофон (4 век пр.н.е.) отбелязва, че персийците са употребявали това растение като храна още преди да е известен хляба. В древността се е използвал за набавяне на полезни вещества чрез храната, за успокояване на нервната система  и за подобряване на съня. В Средиземноморските страни се е употребявал срещу глисти, използвал се е също така срещу вредители по някои растения. Култивирането на растението започва през 15 век, а  през 19 век се отглежда вече като търговска култура.

Видове
Съществуват много видове и разновидности крес (150 вида), някои от които се отглеждат във водни басейни с течаща вода (воден крес), други като градински растения. Отглежда се като подправките в саксии и се добавя свежо в салати, ястия, сандвичи.

Как точно да използваме креса?
Консумират се листата и младите клонки, които са нежни, сочни  и имат приятно лютив вкус. 50g крес съдържат доста голямо количество витамин С (около 35mg), което е 60%  от препоръчителния дневен  прием на витамин С за човешкия организъм. Градинският крес се добавя към супи, ястия с извара, сандвичи и салати, за украса на ястия вместо магданоз, консумират  се кълновете. В арабските страни свежите или сухи шушулки се използват като лютивата подправка халуун. В Англия свежите стръкове често се употребяват в сандвичи с яйца, майонеза и сол.

Къде другаде го хапват?
В Европа се отглежда в Англия, Франция, Холандия, Белгия, Скандинавските страни. Тъй като растенията са много нежни и съхранението е трудно, пазарът се снабдява от местни производители. В някои страни консуматорите се снабдяват със семена или младите растения се предлагат в пластмасови кутии. Стръковете са готови за консумация когато достигнат дължина 5-13 см – т.е. след една–две седмици. Растенията се отглеждат и хидропонно на хранителни разтвори. Според някои автори кресът е култура, която може да се отглежда с успех без сериозни капиталовложения и оборудване.

Полезно
Семената на градинския крес се използват в древната индийска наука за здраве Аюрведа при лечение на кашлица, астма, стомашни проблеми, кожни болести, за успокояване и премахване на болка, антибактериално,  при следродилни  проблеми. В арабските страни  сварените семена се добавят към напитки, смлени в мед или като запарка в топло мляко. Маслото от семената се използва за осветление или за производство на сапун. В Етиопия семената и маслото се използват в медицината, а също в печива и като подправка. Растенията са богати на хранителни вещества, съдържат голямо количество витамини от групите А, B (тиамин, рибофлавин, ниацин, фолиева киселина), С, E, К и минерални соли.

Състав на 100g свежа маса 
Въглехидрати 5,5g, захари 4,4g, диетични фибри 1,1g, протеини – 2,6g, витамин С – 69 mg, витамин А – 346 µg, бета каротин – 4150 µg, Ca – 81 mg, Fe –1,3 mg, Mg – 38 mg, Mn – 0,553 mg, P – 76 mg, K – 606 mg.

 

Facebook Коментари