Много са теориите и философиите, в които се разглеждат причините за болестите, много са и научните изследвания, с които се търси отговор на въпроса защо се разболяваме. Но, като че надделява мнението, че когато задържаме гняв и страх в сърцето си задълго, болестите неусетно, но трайно се настаняват в телата и умовете ни. Най-добрата профилактика срещу тях се оказва прошката.
Прости и забрави!
Ако се научим да прилагаме изкуството да прощаваме, ще освободим голяма част от натрупаните в главите ни тежки и черни мисли. Така, както всекидневно измиваме мърсотията от изминалия ден, е добре и да изхвърляме натрупаните болка, обиди и страх. Отровните мисли са също толкова опасни колкото и токсините в тялото. Просто не сме се замисляли, но нещата наистина стоят по този начин. Знаем, че отрицателните емоции като гняв, страх, негодувание, вина могат да причинят стрес. Аха, вече ни е ясно. Ние знаем всичко за стреса, или почти всичко. Стресът за съжаление не е само модерна дума, а част от начина ни живот, осъзнали сме, че води до много неразположения и болести. Ако тръгнем да ги изреждаме можем да започнем от сърдечно-съдовите заболявания, депресията и още много други инвалидизиращи ни състояния.
Прошката е още един съществен елемент към спокойния и пълноценен живот
Естествено ние се борим със стреса, редовно се опитваме да добавим нещо ново и полезно към позната ни вече информация. Знаем колко важно е движението, храната, ефективната релаксация, здравия сън, добавките, билките, прочистването. Прошката е още един съществен елемент към спокойния и пълноценен живот. Не е лесно да се научим да прощаваме. Засяга се вроденото ни чувство за справедливост, желанието ни да докажем правотата си, личното ни отношение, егото – всичко това не може да се прескочи лесно и да кажем: „Аз простих”. Прошката означава да простим от цялото си сърце и душа, а не само с мисълта и интелекта. Това е дълъг процес на израстване и трансформация. Вече знаем, че чудесата се случват след постоянство и упоритост, така че нека да се замислим как да се научим да прощаваме.
Преди да се замислим дали да простим, ние винаги първо искаме да „разнищим” станалото . Важно ни е да разберем защо някой ни е ощетил, нагрубил, навлязъл е в полето ни на сигурност и комфорт. В момента, в който тръгнем да разследваме и анализираме, нещата често пъти загрубяват. Не можем да разгледаме ситуацията безпристрастно, започваме да се надъхваме в правотата си и тогава пътят да простим става дълъг и тежък. Свикваме и приемаме да живеем със сърдито чувство, изпълнени с презрение и възмущение. Да, трудно е да се прости, но нека да помислим и какво задържаме в душата си? Една горчилка, която ни задръства неусетно и не позволява на сърцето ни да се радва. Полека лека натрупваме и купчината от недоволство и яд става все по-голяма и застрашително заема вече голяма част от емоциите и мислите ни.
Разбира се, не е лесно да се обърнем и да забравим.
Няма как да го направим формално, нужно е да от сърце. Няма как и да го направим все едно че правим услуга на човечеството и в частност на човека, която ни е наранил. „Човешко е да се греши, божествено е да се прощава”! Често цитираме тази позната фраза, когато се опитваме да помирим приятели или даваме родителски съвети на разплаканото ни и сърдито дете. Но как да достигнем това състояние, където можем наистина да простим? Няма ефикасен и сигурен съвет, това е личен път и опитност, която е нужно всеки да извърви сам.
Единственото, което можем да дадем като съвет е да започнем по-често да влизаме в „обувките” на другия.
Така ще можем да видим и другата страна и изборът и решението за прошка могат да станат по-лесни. Когато покажем разбиране за причината за постъпката на другата страна, ще можем и да очакваме разбиране и за собственото ни поведение и позиция. Много мотивиращо и облекчаващо би могло да бъде желанието ни да не оставяме в душата си горчилка и болка.
