Димитрина Спасова

Има едно качество, което винаги трябва да имаме в предвид – разграничаването.
Важно е да имаме осъзнаване на „до колко и  до къде”.
Когато имаме да кажем нещо и то е важно и за нас и за хората, които са в ситуацията, тогава – добре. Когато хората отсреща са на ниво, където няма да чуят, това което ние имаме да кажем, много по-добре е да премълчим. Нашата истина, си е наша истина. Не става въпрос за ситуации, в които се налага да отстоим нашата позиция. Това е съвсем друго нещо.
Нашата собствена истина е по-важно да я споделяме с хора, който са готови да я чуят. Хора, които не са отворени към нашата позиция  – няма смисъл. Със сигурност съдбата ще намери начин да им покаже, да им каже това, което те трябва да чуят, за да се променят. Ако ние трябва да бъдем проводник, през който съдбата иска да предаде посланието си, няма да се чудим изобщо. То просто ще тече.
Нека да имаме в предвид, че няма нужда да бъдем месия в света. Нека да бъдем наясно за себе си и колкото и егоистично да звучи, да пазим енергията за себе си.
Имайте в предвид, че много от нас се опитват да кажат нещо, за да бъдат полезни, но когато хората не са готови да чуят, обикновено се получава обратния ефект. Ние можем да бъдем много по-полезни със своите мълчаливи благопожелания.
С положителното ни очакване, с желанието хората да разберат, да се променят, да се развиват, да се осъзнават. Без да кажем и дума, това е предостатъчно.
Много често го забравяме, все още не сме свикнали да работим на това ниво. С времето ще започнем да използваме все повече огромните възможности, които има нашето положително очакване, мълчаливо благопожелание и съпричастие.