Димитрина Спасова
Много хора си мислят, че висша изява на духовността, на духовния живот е да бъдеш непрекъснато в постоянно състояние на радост, на вдъхновение, на възторг, на удовлетворение. Нека си разсъдим, че това не може да бъде така. Нормално е, в процеса на нашето ежедневие, да преминаваме през различни психоемоционални състояния, които могат да бъдат провокирани от неща случващи се вътре в нас, могат да бъдат провокирани и от ситуации, които се случват извън нас.
Различни обстоятелства, хора, събития предизвикват различни емоционални изблици в нас. Въпросът е да не засядаме в негативното състояние. Да прекараме два-три часа в негативно състояние е съвсем нормално. Когато продължи повече от половин-един ден, това е знак, че сме заседнали. Означава, че в момента няма достатъчно висока енергия, която да подкрепи процеса на изчистване на негативната емоция, което може да доведе до два изхода.
Единият е да потиснем ситуацията, да я игнорираме, за да не позволим на болката да остане в нас. Никой не желае да изпитва страдания, затова избираме да потиснем, да отречем емоцията си и да я потулим в по-дълбоките нива на своето същество. В по-дългосрочен план това ще доведе до различни състояния на отчаяние, на депресия, на ниска енергия, на високо или ниско кръвно или различни други заболявания.
Другият вариант е да продължим да копаем в болката, отново и отново да се връщаме към нея, да започнем да проектираме тази ситуация към различни обстоятелства в живота си. Съвсем естествено това ще доведе до материализирането на още такива неща, ще извикваме, ще привличаме още такива ситуации в преживяванията си. Този вариант също не е адекватен.
Ако още в първите няколко часа сме в състояние да погледнем на ситуацията, да разпознаем и да осъзнаем чувството си: „Да, аз съм гневен! Да, аз съм обиден! Аз съм огорчен!Аз съм наранен!”. След което да потърсим различни практики, методи, техники и да направим така, че да можем да изживеем чувството. От това негативно състояние постепенно да се изведем в малко по-положително, малко по-положително, малко по-положително, докато стигнем вече до състояние да си кажем: „Аха, това нещо много ми помогна да разбера нещо за себе си!”. Негативните състояния ни помагат да разбираме повече за себе си. Дават ни възможност, стига да искаме, да се променяме към по-добро. Много ценно и много важно е да осъзнаем, че нашия живот протича в динамично състояние на преминаване на емоциите ни от една в друга, от една в друга.
Всъщност какво означава емоция? E – motion, Е – енергия, motion – движение, енергия в движение. Това са нашите емоции. Във всеки един момент те ни показват какво правим с нашата енергия. Емоциите са индикатор къде е тя. Бидейки осъзнати за емоциите си, ние можем да бъдем осъзнати за нашето енергийно състояние.
Проследявайки чувствата си, ние можем да видим какво бихме могли да направим с тях и да поддържаме енергията си по-висока, по-стабилна, по-хармонична, по-балансирана. С балансиращите практики можем много да подкрепим това състояние на динамична психоемоционална балансираност.