Димитрина Спасова

Когато сме запознати с по-голямата картина, в която съществуваме, много по-лесно можем да изживяваме нещата без страх, без болка.
Осъзнавайки вечната си природа, ние имаме силата да променяме ситуациите в живота си, да избираме с подкрепата на Вселенските сили. Когато сме готови да учим чрез личните си опитности, ние задвижваме огромна сила, която ни отвежда към нови нива на съществуването. Можем да взимаме по-адекватни избори, които се базират на личните ни преживявания кое е добро и кое не за нас.

Прекрасно е да можем да изживяваме цялата палитра от чувства, задържайки мисълта си за кратко в негативните емоции и изтегляйки се по-бързо към положителните. Когато използваме негативните емоции като платформа, ние изстрелваме желания, искания, стремежи, възнамерявания да се изтегляме към положителните. Това е целта на личната опитност.

Важно е осъзнаването, че както ние имаме право на лични опитности, така всички останали имат същото право. Така, както ние имаме право да се учим от тях, по същия начин всички хора, които ни заобикалят, имат същото право. Което е напомняне за всички ни, когато искаме „да помогнем” на другите спестявайки им изживявания на неприятности, болки, страдания. Това, което най-силно учи е личната опитност. Да, понякога изборите на някои хора ги отвеждат до страдание, но ако погледнем на човешкия живот от позицията на вечността, в която съществуваме, това не е толкова важно.
По-важно е да осъзнаваме все повече правата си, силите си, способността си да променяме живота си. Способността да проявяваме истинската си същност, тук, в материалното съществуване под формата на човешката личност, която сме избрали да бъдем в момента.